Авиомеханик откри розата на Екзюпери в Сахара

Емануил Генов е част от екипа, който пръска със самолет скакалци в Африка

Има хора, които не четат дебели книги, но знаят тайните на живота или по-точно сам Бог им ги показва.  Един такъв е механикът от селскостопанската авиация Емануил Генов, може би един от най-обичаните българи в Африка.   Когато не е на горещия и мистериозен континент, за да пръска скакалците, които се люпят в Мали, и след това на лавини тръгват към Средиземноморието, той живее във Враца. Но най-вече в къщата, която сам е построил със сръчност и находчивост във врачанското село Горно Пещене. Той е убеден, че тайнствата, които му се случват идват от еврейското му име – Емануил, което означава Бог с нас.  За мен не необходимо нито да се боря с враговете си, нито да търся специално нещо, защото така се случва, че Провидението само въздава справедливост, или ме отвежда на местата и ме среща с хора, които да ми дадат нужното познание, обяснява авиаторът.

Съкровищата на Африка

В Горно Пещене пази много от съкровищата си от Африка, които с удоволствие показва на многобройните си гости от България и кажи речи всички континенти. Сред тях освен оранжев пясък от Сахара, семенца от тропически растения, суданското знаме, е и розата на митичния пилот писател Антоан Сент Екзюпери, написал най- красивата книга за любовта „Малкият принц”. Но откъде си сигурен, че именно това е розата на Екзюпери, нали той говори за живо  цвете?, е въпросът,който моментално изниква, когато човек види Розата на пустинята в неговите ръце. Зная го от местните хора, които ме заведоха в Сахара край Коломб Бешар, където е бил и самият Екзюпери, просто отговаря авиомеханикът.  

Алжир

През есента на далечната 1988 година български екипи от Селскостопанската авиация прелитат Средиземно море, за да пръскат срещу скакалци в Алжир. Механик е Емануил Генов. Това е първото му ходене в Африка. Кацат в Коломб Бешар в Алжир, близо до Мароко. Два дена се борят със скакалците, които са нечувана напаст. Насекомите се люпят в пустинята на Мали, и след това тръгват на лавини, които изяждат всичко по пътя си Прелетят ли Атласките планини, става страшно. Те мутират и си променят цвета като хамелеони, в зависимост от това какво ядат. А ядат всичко, палмови листа, портокалови кори, всичко. Те са  милиарди, след тях остава пустош и само гола земя, разказа механикът. 

Сменя лицето си

За два дена авиаторите свършват работата си и ги разпределят на различни места в очакване на следващата акция. Нямаш какво да правиш, просто стоиш и чакаш.  Пред теб се е ширнала пустинята, която диша като жива. И сменя лицето си за часове, в зависимост от ветровете.  Преди обед може да си стоял върху дюна, а следобед, тя е изчезнала, връща се в спомените си той. 

Хангарът

В такива дни на бездействие, авиаторите тръгват да изследват околностите и да се запознават с местните хора. Оказва се, че работят на едно от местата, където е бил и самият Антоан Сент Екзюпери по време на полетите си в Мароко. В града Коломб Бешар дори има авиоклуб и хангар, в който се пазят различни части от самолети от началото на миналия век, когато френският пилот е бил там. За жалост в края на осемдесетте той бил доста запуснат.  Дори имало свраки, а артефактите често били засипвани с оранжевия пустинен пясък, когато задухал вятър.

Сред пясъците

Свързали се с местни хора, които правели експедиции навътре в пустинята, в издирване на цветето на любовта. Емануил от любопитство тръгнал с тях. „ Те познаваха характера на Сахара и къде да търсят, обикновено това са места, където вятърът е отвял пясъка” , спомня си Емануил. Но е истинско щастие да откриеш розата,  случва се рядко, а камъкът е изключително ценен, допълва той.

От Космоса

Така попадат на „цъфтящото” каменно цвете. Оранжево като Сахара,  сътворено от самата природа от  силиций и глина. То се ражда подобно на перлите, но в пясъка, когато отнякъде падне метал и около него се завихрят артистично пясъчни листа. Казват, че причината може да бъде дори миниатюрно късче  метеорит от Космоса.

Сълзите на момчето

Когато го поех в ръцете си, осъзнах, че историята на тази роза е вдъхновила Екзюпери, който също е скитал из пясъците, разказа удивителната легенда Емануил. Според нея пясъчното съкровище е създадено от сълзите на влюбено момче, което броди из пустинята  да търси лек за своята любима. Така писателят превръща къдрокосото африканче в златокос Малък принц, готов да умре, за да се върне на своята планета с вулкан, боаби, но най-вече при своята специална роза. 

Първични

Виж какво, историите на Малкия принц са дошли от контактите на писателя с африканците. Те са хора първосигнални, веднага разпознават кога си искрен и кога лъжеш. Проникват в душата ти, без да дори да разговарят с теб. Щом ти се доверят са ти верни за цял живот, приключи разказа си Емануил.

Вулканичен характер

Изследователите на Екзюпери твърдят, че вдъхновението за розата на малкия принц е голямата му любов смелата латиноамериканка Консуело Гомез Карильо. Известна със своя вулканичен характер и пълното си пренебрежение над битовизмите, заради което френският пилот е бил безумно влюбен в нея. И на която той в едно от писмата си пише, че с теб не мога, но и без теб не мога.

Цената на щастието и българското знаме

Историята за цената на щастието, е посрещането на Нова година от българските авиатори в хотел в Алжир. Става дума за луксозна верига, в която идвали туристи от Италия, Франция, Англия. Трима от екипа били настанени там на повикване. Реших, че вместо да бездействам, мога да свърша някаква работа. Поогледах се, и установих, че има много, разказа Емануил. Така в продължение на месец оправял всичко, каквото можел в хотела. Първо се справил с водата, която спирала, след това ремонтирал пералните машини, накрая направил ефектна новогодишна украса с дискотечно осветлене. Искаха да ми плащат, но това беше времето на социализма и нямахме право да вземаме пари. Сред нас имаше хора от Държавна сигурност, които само слухтяха и можех да загубя работата си. Управителите на хотела ме гледаха като бог, връща се в спомена механикът.  На 31 декември 1988 г. сутринта пристигнал факс, че българския екип няма право да участва в тържествената  вечеря.  Вземат храна и всеки в стаята си, защото кувертът бил много скъп.  Станало им криво, но това било  положението.

В ранния следобед на вратата на Емануил Генов, се появил управителят на хотела и заявил. Тази вечер вие сте мои специални гости.

Когато влезли в ресторанта авиаторите били посрещнати с почести. Очаквала ги маса на централно място, на което се мъдрело българското знаме, бутилки с вино и уиски, чиито цени там били от 70 долара нагоре.

Светлана Трифоновска

Публикувано във в. Телеграф