Британските медии се събуждат за капана Brexit

Когато и най-анти-европейските вестници посочват неизбежните провали на британската политиката, е време нашето правителство да признае истината

Майкъл Хезълтайн, бивш вицепремиер от  консерваторите

Докато читателите на „Гардиън“ винаги бяха внимателно информирани за продължаващата трагедия след Брекзит, едва сега някои други издания от британската преса започнаха да анализират истината за нашето наследство. Икономиките на три от регионите, които гласуваха най-силно за Брекзитt, са „по-малки в края на миналата година… отколкото са били по време на гласуването“, пише Дейвид Смит в бизнес раздела на таз седмичния „Съндей Таймс“. Въпреки слабия паунд, който прави британските стоки евтини за чуждестранните купувачи, „износителите… се борят“, пише Джим Армитидж в същия вестник. „Данните за първото тримесечие миналата седмица показват, че износът на храни и напитки за ЕС е намалял със 17%, или с £614 млн., спрямо нивата преди Ковид. Износът за страните извън Европа се е увеличил с 10,7%, или £223 милиона, но това е недостатъчно, за да компенсира европейския спад в износа.

По-скъпа

Брекзит трябваше да бъде „новото начало за партията на тори“, написа Джеръми Уорнър тази седмица в „Дейли телеграф“, „Но след като направи търговията с Европа по-трудна и по-скъпа, засега само увеличава проблемите на нашата страна“. В репортажа си за скорошните предупреждения от страна на ОИСР, „Фейли мейл” съобщи, че икономиката на Обединеното кралство „насочена към стабилно състояние през следващата година се представя по-зле от всяка друга страна от G20, с изключение на осакатената от санкции Русия“. Повечето от тези страни също са усетили последствията от войната в Украйна и епидемията от ковид, но не, разбира се и от Брекзит.

Хаос по летищата

Но да продължим. По-рано тази седмица „Таймс“ съобщи за предупрежденията на заместник-ректора на университета в Кеймбридж, че неуспехът да се договорят условията университетите да останат част от най-голямата схема за финансиране на науката в ЕС „вече вреди на изследователите“. В същия ден вестникът публикува мнение на Йен Мартин, известен привърженик на Брекзит, който написа: „Колкото и да е болезнено, трябва да говорим за Брекзит“. В същия материал имаше и разказ за имиграционните правила след Брекзит, които са виновни за „хаоса по летищата“ и мнението на Саймън Никсън, който предупреди, че „перспективите за Обединеното кралство се влошават“.

Не всички гласували за оставането в ЕС са съгласни с мен, че кампанията за повторно присъединяване към ЕС трябваше да започне в деня след референдума. Но според мен демокрацията е средство за избор и идващите едно след друго правителства обръщат взаимно грешките си. Колкото по-голяма е грешката, толкова по-спешна е необходимостта от обръщане. Това може да отнеме време. Брекзит отне 43 години. Първоначално този процес започна бавно и той набра скорост и ярост с придобиването на големите вестници от Рупърт Мърдок и Конрад Блек и със смяната на Дейвид Инглиш, убеден европеец, с Пол Дакре в „Дейли мейл“. С течение на времето обществеността беше подхранена с диетата на измамата, която кулминира в лъжите на самата кампания за Брекзит.

Измамата

Тук стигаме до същината на въпроса. Брекзит носеше ясни обещания. Нямаше да има граница между Северна Ирландия и република Ирландия, щеше да има нови търговски сделки, които да заменят единния пазар и нас ни очакваше златно бъдеще с повишаването на жизнения стандарт. Но милион европейци напуснаха нашата страна и Брекзит имаше тежки последствия за здравните услуги, за социалните услуги и за икономиката.

Може би най-лошото от всичко е предстоящото публикуване от страна на правителството на закони, които да нарушат неговата дума относно протокола за Северна Ирландия. Доверието е характеристика на безкрайната ценност. Това е скалата, върху която стои демокрацията. Но това правителство я разглежда като незадължителна екстра, която да се използва, когато е удобно, и да се пренебрегва, когато не е удобно. Чувате това на всеки праг, четете за това във всяко проучване на общественото мнение. Чух две дами да говорят за премиера: „Не бих искала той да се ожени за дъщеря ми. Не бих искала той да наеме къщата ми, не бих искала той да управлява парите ми.” Брекзит е в основата на измамата, която британците изпитват днес толкова силно. Ето защо проблемът няма и не трябва да изчезне.

Връщане към истината

Винаги съм бил скептичен към подхода в политиката, при който така наречените експерти по манипулирането на общественото мнение изпращат министрите като папагали, да ни казват в какво ние бихме искали да вярваме. „Трябва да продължим напред. Начертайте линиите в пясъка, и квакайте. Продължавайте работата, и квакайте“.

Този въпрос на доверие не изчезва. Всички знаят, че премиерът на практика загуби вота на доверие. Над 40% от колегите му открито гласуваха против него. Значително повече ще са гласували за него не поради доверие, а поради редица причини. Когато се изправих срещу Маргарет Тачър, и нейното мнозинство се оттегли в рамките на дни, когато истинската преценка на нейните колеги беше на път да бъде изпитана за втори път.

И все пак, както видяхме, в някои случаи и почти въпреки себе си, дори и най-еврофобските части от нашата преса започват да хвърлят светлина върху неизбежните провали на Брекзит и може би по невнимание, да оплождат зелените издънки на завръщането към истината… на това да се говори в политиката и за британските ценности и за икономическия здрав разум.

Казвам това на всички, които подкрепяха европейската визия на нашите премиери от Чърчил до Камерън и сега е моментът да възстановим тази визия за нашата страна като основен европейски партньор в една от най-мощните и влиятелни организации в света. Дължим това на поколения, на които тепърва им предстои да влязат в живота.

www.theguardian.com

Превод  Павел Павлов

Снимка PIXABAY