Брутално е, но скоро хората ще мечтаят за хладното лято на 2022 г.

 

Тази екстремна жега е само началото, според  Бил Макгуайър     

Бил Макгуайър е почетен професор по геофизични и климатични опасности в UCL и климатичен активист. Последната му книга, ”Oранжерия на Земята: Ръководство за жителите“ ще излезе на 4 август, пише www.theguardian.com

Вече сме  поели курс към оранжерията и във Великобритания знаците са навсякъде около нас. Само преди три години живакът достигна 38,7оC (101,7F) в Кеймбридж и това рекорд за всички времена. Година по-късно метеоролозите от Метеорологичната служба на Обединеното кралство направиха макет на прогнозата за времето за 2050 г., показваща температури над 40оC в голяма част от Обединеното кралство.

Но скоростта на този срив на климата е такава, че това бъдеще вече е при нас. В понеделник първото по рода си червено предупреждение за екстремни горещини на Метеорологичната служба влиза в сила за голяма част от Англия, тъй като свирепите температури над 40оC заплашват да претоварят линейките и отделите за бърза помощ и потенциално да доведат до хиляди смъртни случаи.

И това е само началото. Когато децата ни станат на нашата възраст, те ще копнеят за лято толкова „хладно“ като днешното през 2022 г., защото много преди края на века горещините от над 40°C няма да са нещо, за което да пишат в осакатения от климата свят, който те ще наследяват.

Срив

Бруталната истина е, че да се избегне опасния, всепроникващ климатичен срив вече е практически невъзможно. Дори ако всички обещания и ангажименти, дадени на Cop26, бяха спазени, все пак щяхме да имаме късмета да останем под покачване от 2оC и ако критичните точки бъдат преминати и обратната връзка се появи, цифрата може да бъде много по-висока. И така, Великобритания да се превърне в оранжерия е реалност и колкото по-скоро се изправим пред този факт, толкова по-добре. И да бъдем много ясни, че това не е тревога. Не е това, което отричащите обичат да наричат „климатичното порно“. Просто нещата стоят така.

През следващите десетилетия летата ще стават все по-горещи и ще продължават много по-дълго, ще завладяват останалите сезони и и ще сведат зимата до няколко мрачни месеца, прекъснати от разрушителните бури и разрушителните наводнения. Ужасната жега ще бъде времето по подразбиране за юли и август, когато комбинацията от високите температури и влажността ще направи слънчевите бани и работата на открито изключително неприятни и потенциално смъртоносни. Нашите лошо изолирани домове няма да осигурят и малката почивка, тъй като се превръщат в негодни за живеене топлинни капани. Къмпингуването в градините и парковете ще стане нещо обичайно, тъй като горещите нощи ще направят спането на закрито невъзможно. Неизбежно нарастващия брой от хората ще напуснат градовете, за да избягат от ефекта на топлинния остров, който ще ги превърне в непоносими сауни. Може да се очаква обща миграция на север и нагоре, тъй като по-хладните условия се превръщат в голямата прицелна точка за продажбата на имоти.

Но за Великобритания оранжерията ще е много повече от непоносимата лятна жега. Прогресивният климатичен срив ще засегне всички и ще се намеси във всеки аспект от живота ни. Транспортната и енергийната инфраструктура ще бъде подложена многократно на натиска на екстремните метеорологични условия, което ще направи иначе лесните пътувания все по-проблематични, а прекъсванията на електрозахранването в нормална част от ежедневието.

Апокалипсис

Услугите на здравеопазване и социалните служби ще се огъват, тъй като десетки хиляди от най-уязвимите хора ще се борят с нарастващата топлина и влажност, ще нарастват случаите на отравяния, дължащи се на замърсяване на храната и водата, причинено от топлината, и новите заболявания, подходящи за по-горещите условия като малария и треска от денга ще се настанят при нас. Предвижда се също експлозия в проблемите с психичното здраве, тъй като условията на живот ще стават все по-отчайващи за мнозина и това ще се отрази в напрежението върху отделните хора и върху семействата.

Ще сливат изсушаващата суша, проливните дъждове и опустошаващата градушка, наводненията и новите вредители, които ще процъфтяват в горещините, и те ще нанесат огромни щети върху реколтата във време, когато честите провалени реколти и климатичните войни ще означават само непостоянни и ненадеждни доставки от чужбина. Вече станахме свидетели на скоковете на цените и на празните рафтове на супермаркетите в резултат на конфликта в Украйна. Сривът на климата ще доведе до нещо много по-лошо. Едно проучване прогнозира, че до 2050 г. светът отново ще се нуждае от наполовина повече храна, докато добивите могат да намалеят с до 30%. Това не е нищо по-малко от една рецепта за широко разпространен глад, социални вълнения и граждански борби и Обединеното кралство едва ли ще бъде имунизирано от това.

Горещината и сушата ще бъдат характерните условия за оранжерията във Великобритания, но все още ще има и дъжд. През лятото дъждовете, подхранвани от конвективните бури, ще бъдат толкова силни, че много малко от дъжда ще прониква в земята, като по-голямата част от него ще се стича по повърхността, за да подхрани смъртоносните и разрушителни внезапни наводнения. Есента и зимата ще наблюдаваме чести нахлувания на мощни, разрушителни бури и така наречените атмосферни „реки“, носещи дъждове, които ще продължават дни наред, ще пълнят водосборните басейни и ще предизвикват наводнения на реките в библейски мащаб.

Крайбрежните общности ще водят една загубена битка с все по-големите и по-чести бурни вълни и безмилостното покачване на морското равнище, с ерозията на скалите и трайното заблатяване на ниско разположени терени. Морското ниво сега се покачва с един сантиметър на всеки две години, което е повече от два пъти по-високо от скоростта за периода 1993-2002 г. В рамките на 80 години това със сигурност ще бъде повече от един метър по-високо и може да стигне до 2 метра или дори повече. Това би довело Северно море далеч навътре в сушата, заплашвайки особено ниско разположените общности като градовете Бостън и Спалдинг в Линкълншир.

Срив

Наред с бързото намаляване на емисиите, неизбежността в срива на климата прави адаптирането отчайващо спешно. Сега е времето, когато трябва да правят масивни държавни инвестиции в устойчива инфраструктура и опазване на здравето и благосъстоянието, ако има малко желание за това. Нашият жилищен фонд остава напълно неподготвен за новите летни температури, а наводнените равнини все още се бетонират за нови жилищни имоти, като междувременно транспортните и енергийните мрежи продължават да бъдат опасно изложени на капризите на наводненията, вятъра и прекомерната топлина. Не съществуват и планове за национална водна мрежа, която би могла да облекчи бъдещите условия на сушата. Изводът е, че всяко решение, от местното ниво до правителството нагоре трябва да бъде взето в светлината на изграждането на устойчивост към климатичните промени, както и към намаляването на емисиите. Но това просто не се случва.

Ако сте ужасени от това, което сте прочели до тук, значи съм постигнал това, което съм си наумил. Твърде много от нас все още смятат, че глобалното затопляне просто ще означава, че ще света ще стане малко по-топъл и че по някакъв начин ние ще се преборим. Това е съвсем погрешно схващане. Така че се страхувайте, но не позволявайте на тази инерция да се запази. Вместо това насочете емоцията си и я използвайте, за да дадете своя принос за справянето с извънредната климатична ситуация. Нещата ще бъдат ужасни, но ако работим заедно, все още имаме време да спрем едно опасно бъдеще да се превърне в катаклизъм.

Превод Павел Павлов

Leave a Reply