– Праисторическото селище в Телиш показва, че първите културни импулси в Европа тръгват от нашите земи
– Древните хора не са произвеждали боклуци, използвали са ги
Интервю на Светлана Трифоновска
Г-н Гергов, кой е най-значимият обект, върху който сте работили?
Моята специалност е праистория ранен и късен халколит.
Най-значимите ми обекти са при село Телиш и село Садовец. Бих казал и Деветашката пещера, но тя е със силно разрушена стратиграфия. Мога да кажа, че обектът Редута в Телиш е единственият цялостно проучен проект в тази част на Балканите, която обхваща част от Румъния, България.
Най-богатата находка на седящи богини на трон в света отпреди 5 хил.г. пр. Христа в Телиш
Къде се намира местността Редута в Телиш?
На 200 м над къщата, в която живея/шегува се/. Вижда се от пътя София – Плевен. Точно там е била вододайна зона и е бил и резервоарът на село Телиш. Древните хора са правели селища, където е имало вода.
Преди колко години е било това?
4-5000 г. – 3200 г. пр. Хр. Имало е четири етапа на развитие, няколко пъти е горяло селото и отново е било възстановено. Работя върху него от 1977 г. и окончателно го проучих през 1994 г.
Има ли развитие на днешните хора, които населяват нашите земи, в сравнение с праисторическите си предци?
Има един етап, когато селището е имало около 30-40 къщи и по тях може да се разбере какво е било населението. Мога да кажа, че антропологически тогавашният човек е бил напълно идентичен с днешния, така че няма еволюция, нито етап на маймуни и т.н. Този период в Телиш е в синхрон с периода на най-старото златно съкровище у нас. Нашите земи са били център на културните импулси на Европа. Да, сега сме периферия, но тогава сме били център. Това го признава
научната общност в света.
Богато украсен керамичен съд с червена боя и графити от 5 хил.г.пр.Христа в Телиш
Физическият облик на днешния българин като на праисторическите предци ли е?
– Това, което мога да кажа, е, че ние сме средиземноморски тип, и сме идентични с някогашните хора, дори възстановките показват, че някои от тях са били по-красиви от нас.
А това означава ли, че траките, които също са живели по тези земи са като тях?
Има смесване по-късно. Траките идват тук около 3200 г. пр.Хр. от Южноруските степи, по-точно те са пратракийски племена. По онова време е имало климатичен максимум, като средногодишните температури са се вдигнали с три градуса. Тогава траките са се занимавали със скотовъдство в днешните Южно руски степи. Заради засушаването пасищата постепенно изчезват, заселват се с лишеи и мъхове и не е имало храна за животните. Пратраките тръгват на юг и спират тук. Избиват част от местното население, каквото е било това до Телиш, оставят жените и децата и постепенно ги претопяват. Може да се каже, че се е появил пратракийски етнос.
Тоест ние сме част от тези хора, така ли?
Аз работя във времената преди траките. Мога само да кажа, че най-голямото селище от най-непроучения, така наречен преходен период на границата на ранната бронзова епоха е открито в Телиш и е известно като Култура Телиш или културата на шайбовидните дръжки.
И все пак, на кого приличаме ние българите?
Ние сме доказано средиземноморски тип.
Защо смятате, че тогавашните хора са били толкова разумни?
Да започнем с организацията на самото селище. Цялото е изградено с план, като улиците се кръстосват изток – запад и север – юг, имало е и двуетажни къщи, използвана е глинобитна техника, строителството е с топло и звукоизолация, издържащо на земетресение, много повече от днешното. Основният поминък е бил лов, земеделие и скотовъдство, растения, билки, но заради лова и земеделието хората трайно са отсядали по земите, осмисляли са живота си в икономически, културен и политически аспект, като политическото устройство е било преддържавна организация. Тоест, всичко говори за изпитана рационалност в живота им.
Какво например е по-рационалното при тях в сравнение с нас?
Сега замърсяваме, а те са използвали всички отпадни продукти в стопанството и живота си. Тоест не са произвеждали боклук.
Как са го постигнали?
Едно животно освен месо и кожи произвежда тор, тя освен за торене на нивите се използвала за горене. Сламата например се ползвала за под покрива на къщите, зимата за храна на добитъка, те нищо не са хвърляли, всичко са оползотворявали. Дори старата керамика, която е била в изобилие, вместо да се хвърля накрая на селото, са я трошели на парчета и са правили настилки на улиците, за да не газят в кал. Само костите на животните са заравяли в дълбоки ями.
Тарамбука, музикален инструмент от 5 хил.г.пр. Христа в Телиш
Настилките на улиците са били с керамика?
Просто старите съдове се чупели на парчета и са ги ползвали за паваж. Също така открихме цели килими от керамика в къщите, с която всъщност са правели изолация на пода. Било е сухо и красиво. Тоест, всичко говори за разум.
Как са изглеждали къщите?
Жилищата са имали правоъгълен план, двускатен покрив, с тръстики и слама, ориентирани север юг дългите страни, на късата северна винаги е било разположено огнището, на южната входът, така че да се огрява и да няма навявания през зимата. Особено важна е била пещта вътре, имали са глинена маса, нар, във всяка къща тъкачен вертикален стан, етажерки с керамични съдове, имали са по 120-150 съда за хранене и пиене. Ръчно направени и много красиви. Под наровете е имало дълбоки ями, облепени с глина, които са събирали над 500-600 кг зърно. Отглеждали са лимец, еднозърнест и двузърнест.
С колко стаи са били къщите?
Обичайно една, където е живяло цялото семейство. Но е имало и както казах масивно изработени жилища на по два етажа.
Как са произвеждали керамичните съдове?
Само на ръка, при това са имали сложна украса. Използвали са бяла, жълта, червена боя, полагана с графит. В Телиш открихме и паница със златна украса.
Откъде са вземали златото?
От там откъдето са го вземали и хората, които са изработвали откритите в наше време находки от Варненския некропол. Добивали са го от реките, самородно е златото. При това обработката му е съвършена.
А в какво са вярвали?
В Богинята майка Земя, съдейки от колекцията богини, които открихме в Телиш от 5-то хилядолетие преди Христа. Всяко селище е имало по една богиня. Във всяко жилище открихме фрагменти от богини, свързани с култа към Майката земя, повсеместно почитана по онова време.
Коя е най-високата статуя?
38 см. е най-високата, която открихме, някои са били оцветени, защото има запазени оцветявания около очите. Това говори, че са били гримирани. Открихме също и божества на хора и жени, чиито крака са оцветени с червена боя, също, че са имали обувки, боти и ботуши, които са нарисувани.
Имали са боти и ботуши?
Да, открих най-големият обущарски калъп с номер 43, по който са шиели обувките. Изработен е от керамика. Тогава е било по-лесно от глина да го изпечеш, отколкото да го дялкаш от дърво. Обувките са правени от говежди, свински кожи, коза, овца и крава. Подметката от гьон, който се прави от най-дебелата кожа от гърба на животните.
А накити имали ли са?
Да, правили са ги от миди, но сме намирали гривни, обеци от мед, злато също, но в Телиш основно от мед. От Телиш има уникална гривна и единствената запазена в Европа със закопчалка.
С какво са се хранели?
Еднозърнест и двузърнест лимец, овес, ечемик, имали са кратуни, ястията са били с месо, коприва, охлюви, див киселец, варени, печени, задушени. На открит огън са пекли на шиш агнета, овце, кози, ползвали са млякото, но няма данни за сиренето да е познато. Пиели са вероятно вино и ракия, защото открихме и глинени керамични съдове – тарамбуки, което показва, че пиршествата са им били познати.
Какъв е изводът, който можем да си направим от живота на тези толкова древни хора?
Най-общо, нищо ново под слънцето, хората са живели по-рационално от нас, справяли са се със суровите условия. Човекът като цяло не е променил вкуса си към храната. Не е променил и ценностите си. Злоба, алчност, завист и талант не са му били чужди. Ние хората и днес, и тогава сме били и сме част от живота, и това че предците ни не са познавали ракетите и самолетите, нищо не означава. Но знае ли човек…
Снимките са от личния архив на Венцислав Гергов
Материалът е публикуван във в. Телеграф
Това е той
Венцислав Гергов е старши научен сътрудник I -ва степен по праистория
Ръководител е на археологическите проучвания в крепостта Сторгозия в Кайлъка, Плевен и Никопол от този период
Ръководи проучванията на Деветашката пещера и местността на праисторическото селище Садовец
Прави проучвания на с. Муселиево в периода на праисторията
Ръководител е на проучванията на два обекта от праисторическата епоха в Телиш, Плевенско
Откриятията в местността Редута дават името на периода Култура Телиш
Той е откривател на световно известната керамична колекция на Богинята майка Земя от 5 хил. г. пр. Хр.
Дълги години работи в Регионалния исторически музей в Плевен
През деведесетте години става първият частен археолог в България
Част от археологическите проучвания край Телиш са финансирани от Н. В. Маргарет II, кралица на Дания
В момента живее в Телиш, Плевенско, близо до праисторическото селище Редута
Основната колекция на праисторическа керамика се намира в историческия музей в Плевен
You must be logged in to post a comment.