Висш пилотаж в лова в Дикчан

Тръпката е в издебването на глухара, твърди д-р Даниел Буляшки

За да оцениш висшия пилотаж в лова на глухар в България, трябва да знаеш как го правят в Скандинавието, където е най-голямата популация на птицата. Там не практикуват обичайния лов с издебване, както у нас. Стрелят с малокалибрени карабини от по-голяма дистанция от 70-80 метра. Когато го видят кацнал, се прицелват направо от лодката, в която седят, плавайки по реката. Толкова.
Финес и ловкост
Ловът в България на глухар е брилянтно изкуство. За да се постигне „шедьовър“ освен физическа издръжливост са необходими душевен финес, чест, любов към природата, ловкост и смирение. Каквито са притежавали най-древните ловци. Те винаги са благодарили на животните, за това че са позволили да им отнемат живота.
Борово клонче
Това си мисли човек, когато чуе вдъхновения разказ за първия отстрел на глухар от д-р Даниел Буляшки от Варна. Случило се в ловно стопанство Дикчан в Родопите, на територията на Югозападно предприятие тази година. След като натиснал спусъка на симсонката си 16 калибър на повече от 30 години, просто се чуло едно туп. Птицата била точно над главата му, на няколко метра отгоре в клоните на един бор. Имала бели петна по опeрението, и била дълга 90 см., знаци, че е достигнала необходимата зрялост. Първото нещо, което направили с неговия водач и приятел Радослав Узунов е да поставят борово клонче в клюна на глухара, от уважение към него. С борово клонче закичил и шапката си. След това от вълнение няколко часа трепериха ръцете и коленете ми, не можех да се успокоя след преживяното, разказа докторът ловец.
Разминавал
Даниел Буляшки е ловец от десет години. Приятел го запалил по лова на фазани в Силистренско. Купил си и три кучета, птичари. За мен не е толкова важно винаги да се връщам с улов, по-важното е, да се наслаждавам на кучетата, които щастливо тичат из гората, на природата и срещите с приятели, споделя той. Навлизайки в изкуството на лова, бил запленен от разказите за лова на глухар. След това чел за находищата, за сватуването му. Ако не ги знаеш тези неща, е невъзможно да отстреляш глухар, трябва да те държат за ръката и така да го достигнете, въодушевен споделя той. Няколко пъти се разминавал с трофея.

Защитена

Ловът на глухар се усложнява и защото е защитена птица. Бройките, които се отпускат за отстрел са много малко и са само на няколко места в България. Птицата живее на над 1200 м височина, предимно в борови гори, основно в Родопите. Глухарът е много красива, здрава и абсолютно дива птица, можеш да бъдеш сигурен, че щом има глухар, значи местността е почти недостъпна за човешки крак, разказва докторът.
Заявките в съответните ДЛС се правят 7-8 месеца по-рано. Две години търсил как да осъществи мечтата си. Имал шанс за Девин, но се разминал. През 2019 г. бил първият му лов на глухар, но заради адреналина пропуснал и така тръпката станала още по-голяма.
Паузите
Ето и разказа за деня, в който той успял да отстреля глухара. „ Токуването/ любовната песен на глухара/ се чува от 150-200 м, ако няма вятър. Стъпва се много тихо, не се чупят клони. На 70-80 м от песента придвижването е само в последната фаза на токуването- брусенето. Звучи така „тък -тък- тък“, чува се „пльок“ и започва брусенето. Имаш право на две – три крачки и спираш. После пак, за да не те усети. Защото ще започне да повтаря песента в първата фаза, тъй като се е усъмнил. Тогава спираш със затаен дъх и чакаш. Може да са 10 или 15 минути. Птицата изпява „так“ и мълчи, следва първата фаза, което означава, че е обеспокоена. Услушва се. Чакаш да започне отново да повтаря песента си и да дойде брусенето. И когато чуеш, че е около теб, оглеждаш се внимателно. Може и да не го видиш, там където очакваш. Търсиш оголени клони, но той може да е в отсрещния смърч в короната. И ако прецениш, че е достатъчно светло, вдигаш пушката. Всъщност най-голямата тръпка на този лов е издебването, приключва разказа си той.


Когато луната залязва в стари гори с оголени клони

Глухар се превръща в глух любовник, птица, чийто размножителен период започва от 15 април и е до първата половина на май. Когато се затопли избира за любовните си срещи високо в планината гори, които имат стари борове, с оголени клони, където кацат всяка сутрин на едно и също място. Там мъжкият глухар започва да токува или да пее. С токуването успява да събере женските по земята до към развиделяване. После слиза и ги опложда. Стигне ли се до този етап, ловецът няма никакъв шанс. Песента има фази, които се усещат от човешкото ухо по различен начин. Съобразно тях можеш да определиш последния етап на токуването, което е две – три секунди. Това е така нареченото брусене и точно тогава птицата оглушава. Точно в този момент вдига главата си нагоре. Това е шансът на ловеца
Светлана Трифоновска

Публикувано във в. Телеграф