В Занзибар богините ходят боси

Светлана Трифоновска

Когато ударя дъното започвам да мечтая за цъфтяща портокалова градина, но се разминавам да видя това чудо вече седма година. В началото на март не само бях го ударила, но бях затънала в него. В огледалото виждах някаква жена, която имаше очи, но не гледаше. Най- страшното беше, че бях загубила смеха си, който си ми е запазена марка. По този повод една мъдра жена ми обясни, че така става, когато радостта изчезне и жената губи богинята в себе си. Затова трябва си я върне. Вярно е, че преживях лични драми. Но най-мъчително беше усещането ми, че едно безлико зло, иска да подчини човечеството, скрито зад маската на вирус. И да отнеме свободата му и възможността да избяга дори и в мислите си.

План

Един ден просто скочих и тръгнах да си търся смеха. Втурнах се към агенцията, с която винаги си работя, когато трябва да си подсигуря билет за пътуване извън страната. Нямаше я обичайната опашка и с младежа, който обслужваше надълго и нашироко проверявахме изгодните възможности за пътуване до Испания. В периода, когато цъфтят портокалите, естествено. Тръгнах си въодушевена. Само трябваше да си взема заплатата, за да си платя билета. Имах цени и за двама души, предвид моята приятелка Мери.

Изненада

Тя ли, аз ли, но сме си засекли антените, и докато почти бодро крачех към дома, Мери се обади.

Трябва да ти кажа нещо, прошепна с тайнствен глас. Когато се видяхме тя имаше излъчване на човек, който сякаш току- що е имал лична среща с Бог.Мога да отида в Занзибар, да отида ли, попита тя, докато прехвърляше красивата си коса зад рамо, очевидно разкъсвана от съмнения и вини по отношение на пандемията.Нито секунда не се колебай, ще си луда, ако не го направиш, отвърнах й. После въодушевено й заразказвах за портокаловата градина. Обясних й, че няма да й се разсърдя, ако не дойде, но аз при всички положения заминавам, защото от това зависи животът ми. Тя се усмихна отвеяно и се разделихме. На следващият ден бях пълна с оптимизъм и продължих търсенията за най-подходящата портокалова градина, като в плановете вече влязоха и области с фламенко. На следващата сутрин Мери отново се обади. Така вместо към портокаловите градини се оказах в група от шест жени, които заминават за Занзибар. С което за пореден път се убедих, че човек предполага, но Господ разполага.

Туристическата агенция

В подробности повече няма да влизам. Само ще кажа, че Яна Хитова, която е управител на Emerald е много широко скроена жена, дори ми влезе в положението с портокалите и каза, че знае къде цъфтят през цялата година и може да се помисли въпроса. Що се отнася до Занзибар, това, което със сигурност знае, е че всеки, когото е изпратила, независимо на каква възраст е, й праща снимки, от които струят щастие и радост.

След няколко дни преодолявайки мъчително, но решително всички терзания относно пътуването, се качих на борда на самолета. Мери, Маги, Петя, Невяна, Ася и моя милост, въпреки че бяхме жени, нито веднъж не се сдърпахме, а действахме като една личност.

Да ти замирише на самолет

Щом помирисах самолета, животът бавно започна да се промъква в сърцето ми.

Яна не беше ни подвела в разказите си за самолетната компания. Български летци и стюардеси бяха перфектни професионалисти. Вършеха си работата с лекота. Костюмите им имаха спортно елегантен шик. Храната беше превъзходна, салата дори миришеше на зеленчуци. Кацнахме в Египет за 40 мин., за да заредят с гориво и призори се приземихме на Райския остров Занзибар.

Ана

Там ни посрещна Ана Стоянова с кола, която ни закара в Джамбиани. Ани е българка, която от половин година живее в Занзибар и с друг наш сънародник имат страхотен екзотичен ресторант на брега на океана Serendipity. Представлява местна къща, осветява се с факли и газени лампи, а музиканти свирят и пеят нежна занзибарска музика. Кухнята е местна, риби, морски дарове, извадени направо на Океана.

Къща с бугенвилии

Настанихме се в красива къща в селото, цялата обвита в бугенвилии и с малка бананова плантация. След три дни се преместихме в бунгалата на Южноафриканци Charlebeachlodge , които пък бяха до самия океан.

Има много за разказване, къде сме ходили, какво сме видели. Но първият ден след пристигането ни е най-яркият и важен за мен.

Половината от групата замина на сафари в Танзания, което организира Emerald travel. Останахме с Невяна и Ася и тръгнахме да ядем плодове и да пием кафе в ресторанта при Ани. Тъкмо сервираха ароматни късчета манго, ананас и диня, когато от лодка в Океана се чу гласът на Ани.

Елате, елате, има отлив

Без да се замислям зарязах всичко и тръгнах към нея с фотоапарата и мобилния телефон.

Навлязох по мокрия лепкав бял пясък с джапанките, за да не ме убодат таралежите. На третата крачка залепнах за пясъка.

Не зная как да вървя с тези джапанки, извиках

Русалка

Хвърли ги, не ти трябват тези гуми, тук всички ходят боси и без маски, развика се тя с щастлива усмивка на русалка с черна коса.

Измъкнах си краката от гумата и запердаших навътре в Океана боса.

Зарязахме на лодката фотоапарата, телефоните, те незнайно защо отказаха да снимат. Продължихме внимателно навътре, отливът се простираше до хоризонта. Стигнахме до жени на близо два километра навътре, които беряха водорасли, завързани на колове, което представлява своеобразна градинка. Бяха красиви с тъмна кожа и цветни рокли и тюрбани, които пазеха косите им от слънцето. Ани каза, че кожите им са като коприна, защото се мажат с корите на манго, банани и ананас, след като изядат плода. Водораслите ползват за храна и лек.

Тюркоаз

Стигнахме там, където водата, гледана от брега има цвят на тюркоаз. Седнахме на дъното и си заразказвахме историите. После плакахме за отминалото безгрижие в света и се молехме доброто да се върне.

Приливът шумолеше. Водата постепенно ни обгърна и изпи без да се усетим всичката тъга и страхове от душите ни.

Зашляпахме към брега. От там някой ни махаше и ревеше с цяло гърло Хаку-у-у-на Матата! И ние отвърнахме. И започнахме да се смеем и да щуреем сред нахлуващия прилив.

Гората

Портокалова градина не видях. Екватор е все пак. Но пък попаднахме в джунглата на подправките. Като се започне от ванилия и канела, та се стигне до черен пипер и карамфил. Семейства правят от тях масла, с които се лекуват. Имаше мехлем с масло от кокос и канела за дихателни проблеми, подправка, за която в Библията пише. Но маслата от растения, е друга моя страст, за която ще разкажа после.

Южна Македония

Когато се върнахме се оказа, че първо ни очаква десетдневна карантина и след това ПСР тест. А на летището в Занзибар за България чакаха хора за три самолета, които излитаха през половин час. Представителите на РЗИ на Терминал 1 в София бяха на предела на силите си да обработват документи. Въпреки това желаещите да искат да летят за Острова на щастието не стихва. Дотолкова, че в социалните мрежи се появиха хумористични постове, за това че в Занзибар вече има толкова много българи, че ще го обявят за Южна Македония.

От Емералд травел коментираха, че в края на март ще са готови с новата си програма и започват записвания за есента за желаещите да видят африканския остров.