В Марибор расте най-старата лоза в света

Словения пази духа на Европа, а в старата изба Joannes е царството на ризлинга  

Светлана Трифоновска
Снимки Авторът

На водещата снимка е група от Асоциация на Европейските агрожурналисти #ENAJ пред най-старата лоза в света, която се намира в Марибор. Снимката е направена по време на преспътуване в Словения през септември 2021 г. по време на председателството на страната на ЕС. Домакини са словенските агрожурналисти, членове на #ENAJ. В пътуването участват и български журналисти, членове на #АСЖБ – #AAJB  #eurotours.bg

Ако искате да върнете душата в тялото си, след огромното напрежение на големите, шумни и мръсни градове, може би най-подходящото място за това е Словения. Тя е мъничка страна, без вой на коли, чист въздух, потънали в зеленина градове.
Който попадне в Словения, особено ако е обикалял по големите мегаполиси като Рим, Париж, Барселона, ще въздъхне с облекчение, защото това, което е търсил в мегаполисите, ще го открие точно в Любляна- столицата на Словения.

Най-древният в Словения град Птуи

Това е мястото, където духът на Европа, за която сме чели по книгите и гледали по старите филми все още съществува. Дори само заради това, че основното население се състои основно от словенци, въпреки че по улиците можеш да срещнеш и много чужденци. Но сред старинните сгради, замъци, мостове липсват пълчища от хора, които щракат наляво и надясно с телефони и фотоапарати. Всичко това се случва, но някак си спокойно, без излишни драми. Защото който попадне там, веднага възприема духът на хармонията.

Колела
Липсва и нечовешкия вой на коли. Въздухът е чист, хората са спокойни, усмихнати, яхнали колела щъкат нагоре -надолу. Сградите са с нормална височина, балконите са окичени със саксии с пищни водопади от цветя. Навсякъде, където е възможно буят потънали в зеленина дървета и паркове. А ако ти се прииска да се полюбуваш на живота около себе си, просто можеш да приседнеш на стълбите пред някой паметник и никой няма да дойде и да те дърпа за дрехата, да станеш, както това се случва обичайно във Венеция. Която се намира малко по-на югозапад от Словения. А във всяко населено място има какво да се види, какво да се яде и пие, но никой не те насилва да се настаниш непременно в кръчмата, за да правиш оборот на търговци и ресторантьори. С две думи, отношението към туристите е човешко, великодушно, може би защото словенците са истински аристократи по душа и манталитет. Което пък включва и липсата на познатия ориенталски кич, така типичен за много части от нашата родина, да не говорим за южната ни съседка Гърция.

Дегустация на розе в най-старата в Словения изба Йоанес

Веселба

Всичко това обаче в никакъв случай не означава, че в Словения цари някаква атмосфера като в манастир. Точно обратното, хората са топли, обичат хубавата храна, вино, танците и веселбата, точно като всички балканци. Но няма да изпаднат в крайностите на по-южните си събратя, към които за лошо или добро спадаме и ние българите. Но за това по-късно.

Как да стигнем
Най-големият проблем е как да стигнем до Словения. До там няма и 1000 километра, но възможностите засега са с автобус и кола. Със самолет цените са безбожни, при това с много прекачвания и отиване и връщане може да стигне и до 400 евро, което е напълно безсмислено и неоправдано. Преди три години е имало проект да се пусне директен полет Любляна София, но вероятно пандемията се е оказала най-голямото препятствие. Най-добрите и комфортни за пътуване автобуси са тези до Мюнхен и Флоренция и отиване и връщане в най-лошия случай със запазено място може да излезе до 230 лв.

#eurotours.bg

Чаша вино сред лозята на Йоанес

Кръчми
Щом попаднете в Любляна, въпреки дългия път от близо 17 часа, няма да ви се иска да се прибирате в хотелската стая. Близо до ЖП гарата и автогарата има и хостели , и хотели, които не са кой знае колко по-скъпи от българските. Разстоянието до центъра е на не повече от 500-700 метра. След като се освежите, веднага можете да си направите разходка из стария град.
Из малките улички и мостове на града на река Любляница е пълно с кокетни кръчмички. Където можете да пиете пиво за едно или две евро, към което задължително ще трябва да си поръчате и някакво мезе или храна. Там са на особена почит панирани лучени колелца, които са около 3 евро порцията

#http://www.eurotours.bg/

Вино
Българите вероятно ще се учудят, но в Словения пият много повече вино, отколкото бира. При това тяхно производство, с което особено се гордеят. Близо е до нашето, но специалистите вероятно биха го нарекли вино с повече тяло. Не е случайно това, че най-старата лоза на планетата се намира именно в словенския град Марибор. Тази лоза се намира в Къщата на старата лоза, на крачка от кея на река Драва. Тя все още ражда грозде и е на доказана възраст над 400 години, което й печели място в книгата на Гинес. Това е едно от местата, където просто няма как да не си правите снимка или селфи.

Музикант на един от мостовете в Любляна

Ризлинг
И понеже стана дума за вино, едно от местата, което няма как да пропуснеш, ако уважаваш себе си като турист е близо до Птуи и Марибор. Това е една от най-известните изби на Словения, намира се в Малечник и се казва Йоаннес. Тя е фамилна, и притежава кокетно хотелче, ресторантче с невероятна храна, разположени сред падина от лозя. Избата произвежда няколко вида ризлинг, розе и червено вино. Това е място, където щом попаднеш, ще направиш всичко възможно да се върнеш отново и собствениците си го знаят. Те са с невероятно чувство за хумор и просто казват. Каквото и да правите повече от два дни няма какво да правите тук. Но после пак ще се върнете.

В царството на ризлинга и свинските пържоли

Царството на свинското и ризлинга
Оказва се, че има хора, които пътувайки от България за Мюнхен, задължително отсядат там точно за два дни. Може да се направи резервация за хотелчето предварително, да се участва в дегустации и да се наслаждава човек на природата и вкусната храна.

Както и да го въртим, както и да го сучем, ние сме си балканци, шегуват се собствениците, когато представят листата си от вина, за които трябва и подходяща храна. Тук е Царството на свинското, въпреки че в менюто присъстват и всякакви други меса. Истината е, че в Словения се яде здраво, пие се здраво и смехът и забавата са здрави. Има ги всички видове кебапчета, плескавици, пикантни пържоли, но със сос, шилешко месо задушено в масло, изобилие от зеленчуци за разлика от кухнята на Сърбия. Колбаски със свинско, които много приличат на чешките буржти. Тип луканкови салами, които обаче за разлика от българските имат вкус на месо. Там можете да хапнете и супа от говеждо и тиквички, украсена с латинка. Кухнята е много сходна с българската, но там сякаш храната е по-истинска и е запазила някогашните си вкусове.

Супа с говеждо, тиквички и латинки

Цяла година
Местните хора знаят цената си и това, което предлагат на туристите. При нас климатът е такъв, че ските се карат чак до май, а през лятото от морът е два месеца на Егейско море. Да, плажовете ни нямат пясък, с камъни са, но пък морето ни е хубаво, казват те. В страната може да се придвижвате с автобуси, влакове или кола. Както вие си прецените.

Любопитно е да се види, че словенците също си имат кукери, като нас българите. Те са облечени с дълго космести дрехи, със страшни, според тях маски, но истината е, че българските са далеч по-зловещи. Такъв кукер може да се види в едно от музейчетата на най-стария в Словения град Птуи. Кукерите гонят злите сили на зимата и естествено това става точно през февруари. Словенците не се учудват, ако им кажеш, че това е и български обичай. Те се усмихват и отговарят, че знаят. В град Птуи също има място, свързано с Орфей и Евридика, който според легендата е трябвало да изведе любимата си от Царството на мъртвите, но не е трябвало да се обръща. Когато кажеш на словенците, че тази пещера се нарича Дяволското гърло в Родопите, словенците просто отвръщат. Разбира се, нали Орфей е от Тракия, но легендата е толкова е красива.

Фестивалът на храните в най-старият град Птуи

Панаир на храната в Птуи
В първите дни на септември в Птуи се прави един от най-големите фестивали, посветен фермерските храни. Ако попаднете можете да опитате от техните жълти сирена, вина, сокове от ябълки, всякакви колбаси и сладкиши, домашно производство. Който е допуснат за участие получава правото да си закупи запазената национална марка за фермерски продукт и да я ползва една година. Това гарантира по-висока цена при продажбите, а на клиентите качество на храните.

Любляна

Нужен е само антигенен ковид тест засега
До миналата седмица за пътуващите с автобус в тази посока се изискваше антигенен тест, който в интерес на истината го искаха само на границата със Сърбия. На връщане от Словения такъв не е необходим, защото страната попада в зона без риск. Правила, които естествено се менят непрекъснато. Който пък влезе в България или попада в 10-дневна карантина, или си прави антигенен тест за 40 лв. на Централна автогара в София и до няколко часа е свободен, в случай на негативен резултат. Пътуването може да мине сравнително спокойно дори и с автобус. Единствената неприятност е преминаването на няколко граници. Положителната страна на това излизане и влизане от автобуса е, че имаш възможност да се раздвижиш и да вдъхнеш въздух. Иначе има няколко почивки, бензиностанциите дори и в Сърбия са чисти, но на някои места може и да ви искат по 50 евроцента за тоалетна .

На чаша пиво до река Любляница в Любляна

В Сърбия по бензиностанциите плащате с евро
Трябва да се признае, че кафето и местните кроасани в бензиностанциите са много качествени. В Сърбия обаче можете да попаднете на места, където ако дадете евро, ще ви върнат динари. В този случай е по-добре да се откажете от покупка, защото ако не сте сигурни, че ще ги похарчите на връщане, ще се чудите какво да ги правите. Пак по бензиностанциите в западната ни съседка, пътниците, които се надяват да си купят по-евтини цигари, остават разочаровани, защото цените вече са почти същите като в България.

Материалът е публикуван във в. Телеграф на 11.09.2021 г.