Редник Петкова: За честта на Родината с гъби шийтаке

Първият франчайз в българското земеделие е дело на една изщяна жена

Една изящна жена, която прилича повече на момиче стои зад един от най- екзотичните щандове на Фермерския пазар пред Министрество на земеделието, храните и горите всяка сряда. Това е Кунка Петрова, бивш военнослужещ със скормното звание редник. След като е служила в армията десет години, тя се превръща в смела, и творческа бизнес дама. И от безизходица, поради липса на работа и доходи, вместо да изпадне в отчаяние, преди няколко години тя и партньорът й в живота и бизнеса, създават ферма за екзотичната гъба шийтаке.
Преди това е една от първите, които отглеждат еднозърнест лимец върху наследствени земи. Отказва се, защото смята, че пазарът на лимеца е тотално компрометиран в България от производители, които торят древната пшеница, за да намалят себестойността на реколтата.
Тогава с партньора си Стоян Асенов се впускат в екзотичната гъбена авантюра. С дисциплината и целеустремонстта, на която ги е научила казармата. Но най- вече с каузата да останат в родината си и да помогнат на млади и предприемчиви българи да се върнат по родните места или просто да не заминат. Както и да произвеждат качествена храна. И печелят.

Първият франчайз
Днес освен тяхната ферма за японската гъба, те са създатели и ръководители на първият франчайз в земеделието. Сключват договори с фермери, които искат да произвеждат биошийтаке, доставят материал за отглеждане на гъбата, изкупуват я, преработват я и я продават. Включително и в чужбина. Бизнесът им е изцяло на светло, а от технологията за отглеждане не правят крака отклонение, верни на прецизността от казармата.
Те са учредители и на Българска асоцация на дървесни екзотични гъби.Притежават и сайт, където всеки, който се интересува от тяхната дейност, може да подробно да се информира.

Върнахме млади, образовани хора от чужбина
Дейността по отглеждане на шийтаке се оказва печелвиша и партньорите успяват с този бизнес да върнат млади и образовани хора от чужбина. Няколко семейства се връщат от странство и се захващат с отглеждането на шийтаке. Бизнесът е изцяло на светло, подписват се договори и се спазват от всички стриктно.

Пън от цер, не синтетитчен субстрат
Любопитно е да се научи, че биошийтакето, което отглеждат във франчайза е изцяло върху пънове от зимен дъб или цер. И това е огромната разлика с гъбите от заразени пънчета, които се продават в търговските вериги. Те са синтетичен субстрат, затова вкусът и качеството на гъбата е много по- ниско.
Самите японци са признали качеството на българското биошийтаке, което има сертификат от лицензирана лаборатория.

Технологията
Поне три дка са необходими на едно семейство или производител, който иска да се захване с тази доходна и екзотична дейнсот. Тя е за оранжерия или сграда, където да се отглеждат гъбите. Необходимите трупи от зимен цер се доставят от Кунчева и партньорът й. Прстояват един сезон на мястото, където ще се отглежда гъбата. След това се извършват манипулации, с които гъбата се въвежда в дъба. И едва след няколко месеца започва да плододава.

Вкус на месо и гъба
Шийтаке задушени с малко зехтин или олио имат невероятен вкус на месо. Плътен, ароматен и засищащ. Според производителите тази гъба притежава белтъчините на месото и е изклюително здравословна. Би могло да се каже, че тя е истинка гурме храна.
В интерес на истината има и много рецепти за хора, които страдат от онколоични заболявания.
Гъбите шийтаке се предлагат пресни, но и сушени. Основното производство заминава за пазара в Германия, но биха могли да бъдат закупени от биомагазини в България, както и на Фермерския пазар пред МЗХГ всяка сряда.

Текст и снимки Светлана ТРИФОНОВСКА