Джаз фест Банско: Saudade – тъгата, която се превръща във фадо

За онази печал по невъзможоното, която се превръща в музика, разказва българката с фадо душа Силвия Митев

„20 години МЕЖДУНАРОДЕН ДЖАЗ ФЕСТИВАЛ БАНСКО” е сборник с 20 интервюта, репортажи и сто снимки, които ни връщат към незабравими мигове от историята на джаз фестивала в г. Банско. Книгата ще бъде представена по време на ХХ международен джаз фестивал, който се провежда от 5 до 12 август.
Читателят ще се потопи в цветна приказка за това как неусетно пасторалното тихо градче с насядали баби край портите се превърна в „столица на джаза”. От сцената насред площада пяха джаз легенди като Соломон Бърк, Бени Голсън, Кенди Дълфър, Рей Дорсет, „Инкогнито”.
С всяка изминала година все повече меломани и гости от цял свят им пригласят и танцуват, дори когато някой облак се опитва да укроти еуфорията с внезапен дъжд.
Лятото в Банско е музикално изкушение, за което разказват журналистите Августа Манолева, Антоанета Титянова, Веселина Филипова, Вилиана Семерджиева, Галина Рулева, Даниела Бенишева, Десислава Б e рндт, Златна Костова, Зорка Милева, Иванка Георгиева, Мария Митева. Съставител и редактор е Веселина Филипова. Книгата е публикувана благодарение финансовата подкрепа на Община Банско и на Десислава Берндт, текстовете са преведени и на английски език.

Какви са звездите на фадото, госпожо Митев?
Два вида са. Интернационални, които представят фадото в цял свят, с концерти в „Роял
Албърт Хол” в Лондон или операта в Сидни. Най-голяма в момента е Мариза. Също
и Анна Мура, Камане, който е наш приятел. Има и национални звезди, които публиката
обожава и боготвори. Във фадото моя кръщелница е една прекрасна фадистка, Ракел
Тавареш. Тя е млада, но е най-традиционната изпълнителка на фадо. Докато Анна
Мура например прави доста експерименти и има голямо преплитане на стилове. Рикардо Рибейро е друг глас, който е спечелил уважението, обичта и възторга на публиката
в Португалия. Има и звезди, които остават в семействата си. Фадото е в душата им, но
не се занимават професионално. На наши концерти в края на представлението идват с
желание да изпеят една песен и ние позволяваме, защото това е традиция. Китаристите
вече може да ги болят пръстите, но продължават да свирят – от уважение към таланта
ы

Откъде идва тази неистова страст във фадото?
Любов, saudade – нещото, което сме докоснали, но е отлетяло и ни липсва, печал по невъзможното, едно друго усещане за носталгия. Самата аз пиша, ако нямам под ръка лист хартия, записвам на телефона. Най-важно във фадото е интерпретацията. Едни и същи песни могат да се изпълнят от различни фадисти, но никога по един и същи
начин. Добрият фадист го прави по собствен начин, предава своето чувство.

Корицата на книгата "Джаз фестивал Банско", посветена на двайсетгодишния му юбилей
Корицата на книгата “Джаз фестивал Банско”, посветена на двайсетгодишния му юбилей

Първо появяване пред публика като професионален фадист?
Стана много бързо. Още в първите години, докато бях студентка в Португалия, имах проект, който беше фадо и джаз. Запознах се с музиканти, които ми станаха приятели – пианист, барабанист и бас китарист. Първата ни изява беше в туристически комплекс.Като чуха, че българка пее фадо, последва покана от една телевизия, след това от друга. Португалците имат една приказка – бавно се стига много напред. И аз така – бавно, бавно – стигнах… до Банско, този емблематичен фестивал, от който винаги съм се възхищавала. В момента е реализирана една моя мечта. Следващата година бих
представила по-различен репертоар. Видяхте, че музикантите, които ми акомпанират,
свирят и джаз и блус. Техните, типични за фадото, инструменти имат много интересна
звучност в джаза.

Включвате български песни в концертите си?
В Португалия пея „Катерино моме”. Тук искам да представя една песен, свързана със семейството ми, която помня от дете – една дядова песен, която пее и татко „Съмна бульо”. Съмна, бульо, съмна джанъм! Не ще, бульо, сън да дойде на тез мойте черни очи… това искам да изпея. Трудна песен! Изпълнявам по една българска песен на концертите си, защото, когато разберат, че съм от България, искат да чуят нещо различно, за тях българската песен е екзотика. А и моите музиканти много харесват византийската музикална скала, удоволствие е да я джазират.

Интервю на Галина РУЛЕВА

Галина Рулева на джаз фестивала в Банско
Галина Рулева на джаз фестивала в Банско

Галина Рулева e журналист и ПР. Автор на материали в областта на културата в национални вестници и списания и на три книги с разкази и есета: „Не тичай, щастливецо“, „Вълк в кошарата“, „Обръщам Ви гръб“.Джаз фестивалът я привлича с това, че прилича на изкачване към Вихрен – всяка нова стъпка открива неподозираната красота на трудните върхове…

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *