До Болгардаг и портокаловите гори на Анталия

Аромат на кебапи, патладжан и сирене извират отвсякъде

Щом един народ се втурне масово да почива към съседна страна, причината никога не е само икономическа. Животът го е доказал, не научните формули. Защото освен материалните закони съществуват и едни други, невидими нишки. Те притеглят като с магнит към определено място. Може би, защото то има да ти каже нещо, което няма да намериш в популярните реклами за туризъм. Така

за българите е и Гърция, но и Турция. Ако си от пътешествениците, за които е важно да научат нещо по-различно от това, което ти предлагат лъскавите реклами на туристическите компании за почивките в Анталия, най-добре е да тръгнеш към курорта с автобус. Така ще срещнеш на живо местните хора, ще помиришеш и вкусиш от живота на страната, която посещаваш. Ще подложиш на изпитание и търпимостта си към различното от твоята култура. Но и ще чуеш друга гледна точка за народа си, различни от обичайния дипломатичен език на официалните медии. Ако обаче Анталия те интересува само като възможност да почиваш няколко дни в луксозен хотел, с хубава храна, ол инклузив, любезно обслужване, то най-добре е да се възползваш от офертите за пътуване със самолет. Защото пътят е много дълъг. Само от Истанбул са 1200 км., което прави повече от 13 ч.

Турско гостоприемство

Българи

Един от българските турци от Пловдив, с когото пътувахме в автобуса за Истанбул, разбра, че отивам в Анталия на селскостопанско

изложение в края на ноември, възкликна. О, да Анталия е центърът за производство на плодове и зеленчуци, но непременно

трябва да видиш портокаловите градини.

Много български семейства отглеждат портокалови градини

Около града е пълно с цитрусови дръвчета и точно преди Нова година са отрупани с плодове. Това е едно от най-големите богатства на района, усмихна

се той. После възторжено сподели, че неговите предци, са едни от земеделците, които са създали портокалови градини в Анталия. Отишли в средата на миналия век. Да, там има много наши българи, които се занимават с овощарство, увери ме човекът. Но като отидеш, ще видиш и чуеш и други неща, свързани с България, усмихна се многозначително той.

Просто котка

Болкар

Когато застанеш на брега на Егейско море дъхът ти наистина спира от красотата на синия лазур. А някъде там в далечината

тюркоазеният цвят на морето се слива със синьото на върховете на високи планини, които утринното слънце докосва

с лъчите си и те започват да сияят. Оказва се, че името им е Българска планина, а най-високият хребет е кръстен Болкар.

Българската планина в Анталия ме повика

Именно това е и едно от историческите съкровища, които нашите туристически агенции не популяризират, но за сметка на това

са истинска атракция сред останалата част от от света. Освен изключително красиви, те са притегателен център за зимен туризъм. Тези планини са известни като Западен, Централен и Източен Тавър. Приема се, че Централен Тавър е масива на Болгардаг или така наречената Българска планина. От там в древността е минавал пътят за Ориента от Европа.

Неземна красота

Смята се, че византийските власти са заселилили в този район анатолийските българи, за да пазят прохода. Така в продължение на

стотици години керваните са се придвижвали през прохода между Българската планина и Антитавър.

Атракция

Анталия дори и през зимата е слънчева и прекрасна. През ноември и декември температурата е около 20 градуса и спокойно можеш да се разхождаш с леко яко по улиците. Градът е над 1 млн., но и през декември е пълен с туристи. Израел, Русия, Украйна,

България, Азербайджан, Казахстан, Скандинавието, Европа.

Закуска на брега на морето през ноември с колегите от IFAJ – световната организация на земедлските журналисти и нашите турски домакини

За скандинавците слънцето и светлината са магнит. А много от тях влизат да плуват в морето, без да се замислят. Израелците обичайно изследват огромното културно наследство на района, което датира от античността, средновековието та се стигне до наши дни. Повечето от българите обожават комфорта на хотелите и хубавата храна, която е много близка до българската.

Старинни улички

Старият град с тесните си улички и аромата на Ориента е едно от местата, които са приятни за разходка. Със старинните си

къщи, магазинчета, възможност да пиеш турско кафе, да хапнеш местни сладкиши с много чам фъстък, а защо не и сладко

от сини домат. В интерес на истината в района на Анталия се отглеждат поне двадесет вида патладжан, а лилавият

зеленчук се консумира в изобилие във вид на кьопоолу, печен с късчета препечени люти чушки, пържен. Пак в стария град,

който иска може да си купи и турски килим.

Турция впечатли земеделските  журналисти от цял свят с пищно производство на зеленчуци

Тези, които нямат включен ол инклузив в престоя си, навсякъде могат да опитват до насита от местните ястия.  Освен кебапите, гъстите супи с леща и шкембе, за нашия вкус са истинско изкушение кебапите със зеленчукови сосове и разядки с люти чушки. Турското сирене е много близко до някогашното българско, но много по-узряло от това, което днес се предлага в нашите магазини,

а овчето наистина си носи аромат на овца. Там човек открива колко идентична е балканската кухня и как погачата е погача, а тлъстата баница със сирене и в Гърция и в Северна република Македония, и в България носи името бюрек.

Райско кътче на брега на Егея

Дядо Коледа

Една от най-популярните туристически атракции особено в края на годината е посещението на църквата Свети Николай, която се

намира на около двадесет километра от Анталия. Любопитството се разпалва още повече, след като преди няколко години

турски археолози обявиха, че мощите на светеца, който в християнството закриля моряците, бедните, децата и върши чудеса,

са под стария храм Свети Николай в град Демре, някога Мира.Тогава беше лансирана и версията, че всъщност мощите на друга

личност, а не на Светията са пренесени в Бари, град, който има претенциите да държи тленните останки на християнския

светия. Независимо какво ще реши бъдещето, църквата Свети Николай в Демре носи атмосферата на древен храм . Пак в Мира

могат да се видят и раннохристиянски скални църкви.

В Анталия е пълно с овощни и зеленчукови градини и оранжерии за цветя

Билетчето

Да стигнеш до перлата на турската Ривиера Анталия с автобус не е никак сложно и скъпо. Около 70 лв. струва билетът отиване и

връщане до Истанбул. След това не повече от 80 лв, а със запазено самостоятелно място още 12 лв. в двете посоки до Анталия.

Турските компании предлагат по време на пътуването безплатна вода, безалокохолни напитки, сладкиши на всеки няколко часа,

с които пътниците могат да се подкрепят.

На територията на Турция много важен е HES кодът, който се получава още в България, след като се попълнят в интернет данни,

свързани с мястото на което отиваш, номерът на паспорта, и телефон за връзка, на лицето, което те посреща. Кодът не включва информация за това дали си ваксиниран, или си минал ПСР тест. С него, а не със сертификат за ваксинация или ПСР се влиза както в големи търговски центрове, така и в изложения, музеи и др.

С колегите агрожурналисти от цял свят от IFAJ

Петъчния пазар в Истанбул

На връщане за България, ако сте взели нощен автобус от Анталия, ще ви се отвори близо

един ден възможност да пообиколите Истанбул. Твърде малко време, но все е нещо. Най-бързият начин за придвижване е с метро от автогара, чиято спирка е Отогар. Трябва да знаете, че в Турция английски почти не се говори, както и други езици. Независимо от това, към когото и да се обърнете няма да ви откаже помощ. Местните хора имат специална слабост към българите, които разпознават отдалече, б ез да е необходимо да питат кой откъде е. Там хората контактуват с чужденците чрез звуковото Гугъл

приложение на телефона. Поднасят ти телефона си, казваш каквото имаш да питаш, след това те гледат превода. Често резултатът е комичен, но си струва да пробваш този тип общуване.

Билетчето за метро струва 10 лири. Най-добре е да се слезе на Аксърай. От там право напред и близо половин час пеш стигаш Света

София.

Петъчния пазар в Истанбул

Може да се вземе трамвай. Ако няма достатъчно време, в петък, вдясно от метрото се намира Friday пазар. Всъщност този пазар е подвижен и всеки ден сменя местоположението си, като се затварят цели квартали от Истанбул, за да поеме всички щандове. Там сетивата се пълнят с изобилие от цветове, плодове, зеленчуци, подправки, ядки, маслини, зехтини, дрехи и хора. От там или дори от самата автогара на Анталия можеш да си купиш пресни, необработени с парафин лимони, портокали и банани, току що

откъснати от дървото. По това време на годината – 2021 -ва местни стопани продаваха 4 килограма лимони за 4 лири. Просто

изобилие. Точно срещу пазара, зад метрото се намира един от големите търговски центрове, където се намират всички световни марки за дрехи.

Текст и снимки Светлана Трифоновска