Един ден в Сант Садурни д’Аноя

Светлана ТРИФОНОВСКА и Невена ТРИФОНОВСКА

Радостта от живота

Енолозите съветват глътката кава да я задържиш в устата си за да се стопли и така да усетиш винените аромати. Мисля че това просто унищожава прохладата, която тя създава. Божествена е на големи глътки в жегата, с чувството, че поглъщаш щастие. Казват, че всяка храна била подходяща за нея. Вероятно. По- скоро нейната истинска прелест е в бълбукащите нежни мехурчета, кристално студената чаша и веселият звън на наздравицата.Нищо друго…
Обичайно е хората да пият бира в големите жеги. Аз бих пила само кава. Защото няма никакви последствия след това- само добро настроение и свежест.Слава Богу, любопитството ми надделя. Защото, признавам, благодарение на него победих предубеността си към качеството на испанските вина, погълнато от високомерното отношение на винените експерти към тях и в една прекрасна неделя потеглихме за Сант Садурни д’Аноя.

Като потомка на деди, по чиито земи е вилнял Дионисий.Със самочувстието на човек, в чиято страна няма дом, където да няма огромна бъчва с вино. Където на всеки 30 км се сменя ландшафта, независимо че е само 111 млн. кв.км и знаейки, че това дава уникални вкусове и аромати на сътвореното вино и на юг и на Север. И накрая ако щете,носейки знанието за всички нови изби в районите на Мелник, Бургаско, Дунавско, Хасковско…И закърмена с тези наши хем плътни, хем елегантни вкусове и аромати.

Не знаем за чудото на кавата

Е, с това самочувстие се изправих срещу един от нашите българи, Валери Кунов, колега от България, който в Барселона има фотографско ателие, когато му казах, че шампанското е последното нещо, което би ме впечатлило, още повече испанско, знаейки мнението на светилата за него…

Ха-ха, изсмя се той. Местният провинциален патриотизъм на нашенци в действие. Може и да има изби в България, може и да са бутикови, но какво количество биха могли да произведат, а? Откъде толкова площи, та ние сме една педя държава. Испанците правят чудеса с виното, при това на достъпни за всеки човек цени и то на високо качество.

Не за 100 и 300 лв. бутилката, предназначени само за богоизбрани, не, ядоса се той. Те разчитат на кооперативите, така хляб има за всеки и вино за всеки и то добро, контрира ме той.

Нашите правят лимитирани серии и се целят във високия сегмент, нямат друг избор, отговорих високопарно, но така или иначе чувството, че може и да не съм права ме загложди…Имат пазари във Франция, Япония, Калифорния, вече и Китай…

И какви количества изнасят, смея ли да попитам, сряза ме Кунов с безпощадно логичен въпрос, на който предпочетох да не отговарям.

С метро и после влакче

Така ден след това, моята домакиня Невена в Барселона, след търсачка в интернет, тържествено обяви: Събота заминаваме за столицата на кавата в Каталуния, селцето Сант Садурни д’Аноя. Дегустацията е в бодега Codorniu 13 часа, трябва да сме много точни, защото в следващата група няма места. Цена на човек 8 евро. Първо хващаме метрото, после влакче. Отиване и връщане около 12 евро.

Разбира се, в събота изпуснахме влакчето.Обаждаме се да отменим резервацията в избата и за наша изненада от там, вместо да ни нахокат ни успокояват:

Случват се такива неща, сега не се ядосвайте, разходете се, вечерта си легнете рано за да се наспите и утре елате да изкарате един истински разтоварващ уикенд при нас. Ще ви чакаме с удоволствие!

Каква е изненадата ни на следващия ден, когато установихме, че това е най-голямата изба за производство на кава. Че от там минават стотици хора дневно и че въпреки това любезността им не е формална. Как да не ги заобичаш тези испанци, като те карат да се чувстваш щастлив, само защото съществуваш.

Като на кино

Много мъничка чиста гаричка, каквито са българските от началото на миналия век, където надписите още са на френски. Разликата е, че нашите се превръщат в руини, а испанските са като приветливи госпожички.

Точно до нея погледът се омагьосва от една приказна сграда на която пише Frexenet. Подранили сме и имаме предостатъчно време. Насочваме се към Frexenet, която в испанската жега е като оазис, за да разберем какво е това. Нарисувана е цялата като паун от раннохристиянските стенописи по нашите земи, с бликащи фонтани, потънала сред кипариси и цветя. Под краката ни хрущи настилка от дребни камъчета, а на входа ни посрещат странни автомобили, подредени като за изложба. Сякаш сме сред филмов декор, само дето ги няма камерите.

Е, нахлуваме от жегата в прохладно огромно фоайе, за да разберем, че това е приемната на една от най- големите бодеги за кава. В центъра на импозантното помещение с мноого високи тавани и галерии се е разположил информационият център с весели девойки и младежи. Не само не се дразнят, като разбират, че ще посетим дегустация на Codorniu, а не тяхна, а ни поздравяват за избора. Предлагат ни да ни покажат дегустационната зала и една от тях ни съпровожда. Е, в Испания наистина няма кич, той просто не вирее в тази страна. Тук има здраво отношение към красотата и живота.Влизаме и в магазина, пълен с бутилки кава отгоре до долу. С цени от 3 евро бутилка до най- скъпата 30 евро кавата. Има дипляни на испански, английски и руски. Този език е безценен в Испания. Разказват ни, че Frexenet е една от старите бодеги и предлагат освен тяхно вино и на семейни ферми. Изнасят милиони бутилки за Германия,Япония,много страни на ЕС, но не и за България, за жалост.

От времето на Сикстинската капела в Codorniu.

И така, вече сме в Codorniu. То е накрая на селцето, и прилича на огромно имение, доколкото може да се прецени от позицията на пешеходец в адската, непривична за българина жега. Групата е от испанци и чужденци на различни възрасти. Екскурзоводът ни поема с усмивка и влизаме в киносалон, където гледаме трииземерен филм за историята на най- голямата бодега в Испания за производство на кава.

И знаете ли как започва този филм” Когато се рисува Сикстинската капела един от фамилията Codorniu идва и започва да купува земи в този район, за да засажда лозя…,” Мислено правя аналогия с нашата история, когато лозата се е отглежда много преди да се появят дори боговете на Олимп…Става ми мъчно, защото се сещам как наскоро българско момиче с претенции да е образовано сподели с гордост, че не е чела анахронизми като Старогръцки легенди и митове.

Архитект ни направи известни

Това, което ни направи толкова известни и печеливши е архитектът на първата бодега, съобщава с абсолютна неподправена гордост екскурзоводът.Това е Хосе Пуи Кадафлак от началото на 20 в – голям политик, археолог,интелектуалец и архитект. Честно да ви кажа, изпитвам истинска човешка гордост, че съществуват нации като испанците, където пиететът към изкуството и красотата не е само музеен и снобарски теоретичен, а е част от живия им живот. Кажете кой е този бизнесмен в България, който ще признае или ще спомене на първо място името на архитекта или художника, който е работил за неговото благо. Съжалявам, аз просто не се сещам за такъв случай. Пуи Кадафлак е политик, една от ключовите фигури в оформянето на каталунското националистическо движение, също археолог и експерт в романизма.

Един от най-плодовитите архитекти и урбанисти в първата половина на 20 век. Творбите му носят част от духа на традиционните форми на каталунски имения, готически стил и влиянието на северните европейски тенденции, които използват нови материали тухли, плочки и ковано желязо. Именно тези похвати той използва и в строежа на старата изба Codorniu. По- късно неговият ученик Бонети Гади прави нова сграда, приключва с гордост беседата си екскурзоводът.

Следва разходка из избите, пълни със стари огромни бъчви, стенописи, слизане по тесни стълби на 20 м под земята в 30 км галерии облепени с керамика, където се съхранява пенливата течност и разбира се весела дегустация с кава. Гостите изхвърчат на повърхността с бързо влакче на „ужасите”.

16% от световната продажба

Codorniu държи 16% от световната продажба на кава. В селото си партнират с 80 бодеги, но има и 200 производители и кооперативи. 40 млн. т кава или 80 млн. бутилки

се произвеждат тук и на практика са най- големият производител. Анна Кодорнио е първата, дръзнала да използва шардонето за кава.

Накрая само ще кажа. Мисля, че винаги, когато мога ще пия кава. Заради самите испанци и радостта, която щедро даряват. Заради това, че ценят усилията на всеки човек, направил опит да им помогне в стремежа да оцелеят.

Защото стойността на една напитка се съдържа на първо място в спомена, който кръжи около нея.

До там столицата на кавата може да се стигне много лесно и сам да си организираш пътуването. Просто вземаш първото метрото в Барселона, за да стигнеш до гарата, в която влизаш направо от метрото. Купуваш си билетче до Сан Садурни д’Аноя и това е. Преди това просто пускаш една търсачка в нета, избираш си изба и по телефона ще ти обясня всичко. Държат се човешки, без предвзета любезност, дори ще ти обяснят как да сигтеш до тях. Най- добре е да си ангажираш спане в центъра на Барселона има достатъчно изгодни хотели и хостели. Ето ви и линк за букване.