За Балкана и хората: Генният контрол ще контролира чистота на породите и субсидирането им, обещават от ИАСРЖ
Не е шега. Потомки на овцете със Златно руно, което преди повече от 2300 години Одисей е тръгнал да търси край бреговете на Черно море, хрупат трева от пасищата на Троянския балкан.
Това са Цигайските овце. Е, да, те не са точно тези, които нашите предци траките са отглеждали, но носят значително количество от техните гени. Част от тях отговорят за тази прекрасна вълна, наречена мериносова. За нейните качества в миналото има цели песни, а днес финото руно е в основата на луксозно бельо и най- изящни материи, които струват луди пари.
Снимката е на Надя БОЧЕВА
В интерес на истината Цигайската овца я има на територията на България, както в Централен Балкан, така и в Родопите, и е една от автохтонните породи, които са под закрила на закона и подлежат на специално субсидиране. Една от основните причини са очакванията, че тези породи поради своята издръжливост, ще оцелеят в случай на природен катаклизъм. Така историята за ковчега на Ной отново си припомнихме по време на последния прес тур, който бе продължение на миналогодишния „По следите на древните породи”, осъществен от българошвейцарския проект „За Балкана и хората”.
Пътуването бе организирано от Изпълнителнта агенция за селекция и репродукция в животновъдството, на които са партньори в проекта/ИАСРЖ/. Екипът на домакините бе воден от директора на ИАСРЖ Георги Йорданов, в него участваха и Яна Михайлова, финансов мениджър на проекта и Стоян Стоянов, главен експерт в отдела за овцевъдство. Тази година домакините показаха ферми с автохтонни породи овце в Ботевградския, Тетевенския, Троянския балкан, но и български местни породи коне и биволи около Троян.
ДНК анализите ще доказват чистота
ДНК анализите, които започват да се провеждат в генната лаборатория, която ИАСРЖ получи по проекта „За Балкана и хората”, ще имат окончателната дума за това, кое животно в стадата е действителен наследник на автохтонните породи.
Това е политика, която ИАСРЖ смята да следва неотклонно в следващите няколко години, заявиха домакините. В момента понеже автохтонните породи подлежат на по- специално субсидиране, интересът към отглеждането е огромен. Класификацията на животните обаче се прави основно по външните фенотипни белези, а това не винаги е стопроцентова гаранция за чистота. Целта на Агенцията е стадата да са изцяло съставени от чистопородни животни и подпомогане да получават само тези, които наистина носят генетиката на древните породи. Там където я няма търсената наследственост, съответното животно няма да получават специфичното подпомогане.
Няма да ликвидираме стада, просто ще се пренасочва финансирането към чистите животни, които може да са в друга ферма, коментира Стоян Стоянов.
В следващите пет години
Тази политика няма да се прилага само към овцете, а към всички автохтонни породи- говеда, коне, кози, биволи и т.н. Невъзможно е да се направи генен анализ веднага на всички животни, а това ще стане във времето, уточни Яна Михайлова. Анализи ще се правят на мъжките и приплодите и така ще има яснота кое животно каква наследственост носи в близките пет години.
Само контролен орган
Ние сме само контролен орган и нямаме право да предлагаме каква да е политиката по отношение на управление на автохтонните стада. Нашата задача е да следим чистота на породите. Така отговори на въпроса Георги Йорданов, дали не би трябвало да има по- специални и облекчени изисквания към фермерите с местни породи, по отношение на преработката и реализацията на суровините, които произвеждат.
Важно е каква стратегия ще има държавата по отношение на тези породи. Дали ще ги подпомога само като източник на жизнена генбанка за бъдещето или заради социални и икономически ползи.
Добавена стойност, селски туризъм и живи хора
30% от породите овце в България се падат на автохтонните. Очевидното при тях е, че са изключително издръжливи и приспособими към местните климатични и географски условия. Те не могат да се състезават със стадата, които са обект на индустриално животновъдство като количества на произведени суровини. За сметка на това млякото и месото им са по- качествени, по- вкусни и преди всичко здравословни. Причината е, че те се отглеждат по възможно най- екологочния начин, чрез пасищно животновъдство. Стадата са почти през цялата година навън, хранят се основно с трева, сено и много малко със зърно, не се разболяват така лесно, както индустриално отглежданите.
С две думи суровините, които произвеждат фермерите са напълно подходящи за създаване на колоритни местни храни, което пък е едно от основните изисквания за успешен селски туризъм. Факт, от който в Швейцария и Италия се възползват в пълна степен. Някои от фермерите, които вече преработват продукцията си, предлагат техните сирена, например да са защитени като марки с географско или специфично означение. При това те са пример за това че може да се развива успешна стопанска дейност и в райони като Натура 2000, където се намира стадото с Тетевенска овца на Красимир Удренов. Очевидно е, че отглеждането на такива породи животни има значим социален ефект, тъй като това е начин за хората в планинските райони да се грижат сами за семействата си. Така се явява и един от щитовете срещу обезлюдаването на страната.
Отрязани от света
Един от най- големите проблеми на хората, които отглеждат автохтонни породи е лошата инфраструктура. В повечето случаи пътищата до фермите са целите в дупки- кратери. Много често през зимата те са отрязани изцяло от света. Красимир Удренов разказва, че тази зима, ако не са били запасите на семейството му с брашно и провизии, сигурно са щели да умрат от глад, тъй като пътят до селото е бил напълно непроходим.
Пазарите, държавата, Швейцария
Как постъпва Швейцария с подобен тип ферми, които са много в тази страна. На първо място законодателството е изключително облекчено по отношение на производството на сирена. В Швейцария може да се прави сирене от сурово мляко, нещо, което в Българя е табу и вероятно това ще продължи още дълги години.
За жалост това има пряко отношение към производството на специфични продукти и местните храни. На второ място Швейцарската държава проучва и търси пазари на своите фермери. Така всеки стопанин е запознат с резултатите от проучванията за търсене в различни райони на Европа за сирената, които произвежда. Спрямо тях, той организира производствата си. Разбира се, такава политика в България няма, дори сме свидетели на абсурди.
Ето с каква черна пържена Мряна могат да те нагостят в Къща за гости като тази на Борислав Илиев. Току що уловена от реката.
Например в повечето от случаите ресорните служби в МЗХ са запознати основно с водещите индустриални производители на мляко и сирене, и дори не подозират за съществуването на местни малки производства.
Сирене, което ухае на треви
Да, има хора, които са се втурнали да отглеждат местни породи заради субсидиите. Но мнозина са тези, които го правят, защото така са устроени- да обичат красотата на живота близо до природата. Фермерите, които срещнахме по време на това пътуване са от втория тип, истинските.
Някои от тях живеят със семействата си в планината, почти не напускат тези места, защото не могат да се отделят от животните. Обичайно семейството почива на части. Когато жената е на море, мъжът поема цялата грижа за стопанството и обратно. Във всички случаи фермите са регистрани по Наредбата за директни доставки и преработват произведеното от тях мляко на сирене, което ухае на треви.
В Добродан освен преработка на сирене, фермерите скоро ще открият и кланичен пункт, както и магазин към него, така че ще предлагат и прясно месо на пазара.
За животните и хората
Там, където съществуват такива ферми, има и хора, както и допълнителни работни места, и то в райони, където рядко стъпва човешки крак. Любопитно е да се научи, че повечето от тях почти не се възползват от европейските програми, а финансират сами дейностите си.
Собственикът на първата биволовъдна ферма Българска Мура Юмер , е зарязал Германия и е затворил цикъла на производство изцяло. От биволите, които отглежда, произвеждат сирена, кашкавал, и месни деликатесни колбаси. Реализира ги на фермерските пазари с помощта на Хранкопите. Продуктите му са едни от най- популярните на пазара Римската стена в София.
Стопанинът на Тетевенските овце Красимир Удренов има проблем с реализацията на млякото, защото получава ниска изкупна цена от мандрата. За сметка на това , сиренето, което прави е добре узряло и е това, което помним от времето на нашите баби.
Собственикът на фермата за местни породи коне в района на Троян- Борислав Илиев, за да оцелее развива няколко дейности едновременно. Дърводобив, коневъдство, което е започнал заради дърводобива и туризъм. Сградата, която навремето е купил от ТКЗС-то в момента е кокетно хотелче, с чист басейн, игрище с добре подрязана трева. Местата за спане при него са заети за цялото лято и всички големи празници.
Той не може да развива целогодишен туризъм, просто защото интересът към района е сезонен. Затова компенсира с различни дйности и е представител на типичния семен бизнес.
Да превърнем ли златното руно в злато
Може ли България да превърне златното руно в злато. Фермерите, които посочих по- горе са пример за това как всичко е едно цяло и не може да се гледа частично на икономиката.
Но безспорно са прави всички, които казват, че затова трябва да има стратегия на държавата.
Ние всички издържаме администрацията
В крайна сметка, ние всички издържаме държавната администарция законадателната и изпълнителна власт точно поради тази причина. Да очертава насоките, които да ползват не само една определена група хора, в случая основно индустиралните производства и туризъм, а всички останали, които все още имат шанс да станат част от малкия и среден бизнес на тази страна. И да останат тук, вместо да се превръщат в работна ръка на Запад.
Текст и снимки Светлана ТРИФОНОВСКА
You must be logged in to post a comment.