Китайците ядат по 100 малки блюда

Крис Чен преподава езика на Конфуций в България и харесва величието на Иван Вазов

Кремена Кръстева

Китай е необятна страна, с дълголетна история. Тя е предизвикателство за всеки европеец. Нейните тайни и философия на живот може да разкрие само един китаец, но родината на коприната със сигурност предизвиква силни емоции във всеки чужденец. По аналогия с творбата на Алеко Константинов “До Чикаго и назад” пропътувахме мислено хиляди километри чрез разказите на двама души-китаец и българка, които са пребивавали в Китай.

Коприна и барут

В тайните на родината на коприната и барута ни въвежда Крис Чен. Младият китаец Крис Чен е преподавател по китайски език. Смята, че е клише, че неговият език е толкова труден и с желание всеки може да го научи. Най-малкото поради факта, че в езика на Конфуций няма падежи и спрежение на глаголите. Крис е роден в България и много харесва домашната българска баница. Впечатлил се е от вкуса й, когато бил на гости у свой приятел и неговата майка го почерпила с баница. Иначе в Китай страната ни е най- известна с българското розово масло, разказва той, където е придобил висше образование в Шанхай. Крис споделя, че китаецът яде по-разнообразна храна от българина. Разказва също, че някога на масата на китайските императори имало по 100 ястия.

Караоке

Обикновеният китаец няма толкова богато меню всеки ден, но пък се опитва да залага на разнообразието в храната през годината. Признава, че змиите и гущерите са част от трапезата на китаеца, макар и не често и се предлагат в местните ресторанти в Китай. Някога китаецът обаче е бил доста по -беден. Китайците и днес работят здраво, за да осигурят благосъстоянието на семейството си и предпочитат да не се оплакват. А когато решат да се забавляват, отиват на караоке. Самият Крис мечтае да си отвори ресторант, но не китайски, а с мексикански ястия. Обича да пътува, бил е в императорския дворец в Китай и в каменната гора в провинция Юннан. В свободното си време чете книги, от българските автори харесва Иван Вазов заради умението да представи величието в българската история. Признава също, че държи на добрите обноски, с което безспорно впечатлява,за което сериозен принос има баба му.

Кристина Венкова е музикант  и не забравя гостоприемството в Поднебесната империя

Съчуан

Как една българка възприема Китай, научаваме от Кристина Венкова. Тя прекарва няколко години в Китай и той завинаги остава в сърцето. Казва, че никога няма да забрави как съдбата я срещнала с толкова дружелюбни и отзивчиви хора.Кристина прекарва няколко незабравими години в Китай, в столицата на китайската провинция Съчуан. Посещава изключително интересни места в родината на Конфуций. “Щастлив човек съм, защото благодарение на музиката, работата ми беше свързана с пътешествия. Дълго мечтах за Китай и възможността ми се усмихна през 2012, когато за първи път видях Поднебесната империя, която стана мой дом за следващите близо 6 години”,разказва Кристина, която е музикант по професия.

Мека питка

“Един от най-щастливите моменти в живота ми, продължил 9 дни, беше гостуването на мама в Чънду. Посетихме изследователската база за развъждане на гигантска панда, хилядолетната напоителна система в Дудзянйен, „поговорихме“ си и със 71-метровата статуя на Буда в Лъшан, докоснахме и палеца й за късмет, спомня си с носталгия Кристина. Убедена е, че ако се върне в Китай, има на кого да разчита. Кристина се връща назад и си спомня известните в цял свят люти съчуански гозби, които и до днес ухаят ароматно в съзнанието й. Едно от любимите й ястия е нудли “Дан Дан”. С удоволствие би хапнала отново варената питка бао дзъ (包子) – много мека и с пълнеж, който може да е зеленчуков или пък от месо със соев сос.

Снимки Архив Авторът