Мъртво море – най-голямата солница на света

 Исак Гозес е журналист, написал стотици очерци, репортажи и друга писменост, между които и шест книги.  Неговият разказ е част от книгата “Антология на миражите”, проект на

АБУЖЕТ(българската секция на Световната федерация на пътуващите писатели), която излезе наскоро от печат. „Антология на миражите“ събира мечтани пътешествия в една книга. Това са 50 живописни пътеписа на български журналисти и пътешественици, които разказват за впечатляващи шедьоври на човешкия гений и природни забележителности  по света. Изданието носи логата на издателство Книгомания и ABUJET (Българска асоциация на журналисти и писатели по туризма). Солидният том от 400 страници е с цветни снимки, а дизайнът е на художника  Тодор Манолов. Автор на снимката от корицата е Мария Пепелджийска от пътуването й в Сахара.

Исак Гозес

Днес никой не може да каже защо Създателят, след като е решил да раздели земята на вода и  суша е постъпил с това място точно така. Той издълбал дупка, дълга 76 километра и широка осемнадесет, поръсил я обилно със сол и долял отгоре вода. Живи свидетели на това събитие днес няма, но според учените,  след като свършил всичко това, той поръсил отгоре и по-малко калий, цинк, манган и други соли, та когато дойде времето на козметичната промишленост, да не се чудят майсторите й,  от къде да търсят суровини за прочутите си кремове, сапуни и други разкрасяващи  атрибути.

Много преди това обаче, край  най-голямата солница на света се събрали  орисниците и я кръстили „Солено“, „Мъртво“ и „Асфалтово“ море.  Последното, малко странно име, дошло  заради асфалта, който понякога изплувал на повърхността му.  Говори се, че дори Ной  си намазал ковчега с въпросното черно лепило,  през 1924 година изпод дълбините му се  появил къс тежък цели  2700 килограма.  Днес асфалтът се събира, продава, а щом има кой да го купи, значи продължава да служи за разни полезни работи. 

Солта е превзела и брега и водата

Юдейската пустиня

От хилядолетия до днес хората си  блъскали  главите върху въпроса: Има ли живот върху този чудноват воден басейн?  По старата генерация учени е  категорична: Няма. Новите изследователи обаче, въоръжени с електронни микроскопи и друга авангардна техника открили  все пак някакви микроорганизми.  Дори ги показали на снимка.

Онези  обаче, които гледат на света с просто око, продължават да твърдят, че единствените живи организми, които обитават Мъртво море са хората.  Те идват от цял свят,  скачат  от рейсовете и колите си, хвърлят дрехи и дертове  и  бавно пристъпват във водата, учудени  от  факта,  че  под краката им има сол, а не пясък. После  нежно отпускат телесата си върху мекото  водно легло, което  припява в ушите им и ги посолява като паламуди.

Седемнадесет грама на литър е солта в  Черно море,  35-в океаните, а концентрацията  на сол в „Мъртво море“, което освен всичко друго и е най-ниската точка на света,   е 275 г/л. Затова никой не прави и опит да плува мощно, за рекорд.   Ако само капка от водата попадне в нечие око, единственото спасение от острата, изгаряща  болка е с олимпийска скорост, нещастникът да се добере до чиста вода и обилно да започне да го мие.  Най-малко десетина минути ще са нужни за тази оздравителна процедура да завърши с щастлив край.

По цялата си дължина „Мъртво море“  се цепи  от една черта, която никой не вижда, но всеки знае, че съществува. Това е държавната граница, която разделя Държавата Израел и Кралство Йордания. В еврейската част морето е прегърнато от голямата Юдейската пустиня. Тя е сурова, бедна и недружелюбна.

Да се чете книга в мъртво море е нещо нормално

Мъжкото царство

След пясъчното море, някога се е издигал един от най-старите градове в света. Йерихон, а сега се чернеят палатковите лагери на бедуините.  В техните шатри е добре дошъл всеки, който влезе от север, където е  мъжкото царство, защото от южната страна господстват жените.  Почерпката започва с осем чая: първият, разбира се, е  за госта, вторият- заради  правото на домакина да го брани и т.н.  И докато мъжете отхвърлят чай след чай, наоколо през пясъчната мъгла се мержелеят клоните на екзотичната акация.  Тук-там се стеле и Йерихонската роза, която при дълга суша свива стъблото си като трънка и може да издържа без вода цели две години. Усети ли влага обаче, надуши ли идващия дъжд, тя разцъфтява отново като принцеса и омайва всички с красотата си.

По плажовете на „Мъртво море“ няма златни пясъци, нито изваяни дюни. Тук  солта се превръща в нещо като твърда  глина, но това не пречи само на метри от морето  да растат палми и фикуси. Под тях са седнали продавачите на вода.  Това е обикновено прясна вода в стандартни пластмасови бутилки. Цената й обаче, не е толкова обикновена и непрекъснато расте.

Кал на килограм

До водата е калта. Тя се продава на килограм в шарени картонени кутии. Мажеш се навсякъде, правиш си селфи и после вярвяш, че с всичките ти болежки е свършено. Така поне твърдят търговците,  които шумно я хвалят.   Но не бързайте да прибирате портмонетата си, защото идва ред на лъскавите шишенца и тубички с козметиките на солено море. Те  пък ви гарантират красота,  самочувствие и последващо олекотяване на джоба. Тяхната история е  стара, колкото и женската суета. Някога тук се продовал балсам, който правил кожата на жените гладка като кадифе и премахвал всяко косъмче. Не е било лесно на мъжете-естети  и тогава,  защото за един грам от това чудо е трябвало да плащат с по два грама злато.

Пот и страст

Вечер „Мъртво море“ се пробужда от дълбокия си, горещ  дневен сън и разтърсва снага. В хотелите покрай брега преминава мощен щорм. Луди танци, пот,  страст и аромат на парфюми рисуват нова пъстра картина.  Леят се обяснения в любов, страст и кока кола.  Алкохолът не е на почит по тези места,  което прави пътя до крайната цел по-дълъг и сложен. Мрачните каменни планини гледат от високо дискотечните фойерверки, а атаката на мощните децибели ги карат да запушват ушите си.  И въпреки това те  долавят задъханото  дишане, което се носи отвсякъде и основателно  си мислят, че тази        работа  няма да свърши добре. Защото подобна  пиеса  вече се е играла пред очите им. И въпреки , че са минали столетия,  те добре си спомнят тъжния и край,  след който от самозабравилите се Содом и Гомор, издигали се някога на същия този бряг,  не остава нищо.  

Плуването тек не е като в другите морета

Разярен от разврат

Разярен от  разврат и поквара, в който са потънали двата града  Господ  ги засипва с огън и жупел. Само на семейството на Лот, племенник на Аврам е отсъдено да се спаси от апокалипсиса и да избяга. Обхваната от любопитство обаче, жената на Лот се обръща назад да види за последен път чезнещите в огъня  градове. Тогава лавата я грабва и превръща в  солен стълб, за който се твърди, че още се издига в морето.  И това е най-яркият пример, че любопитството може да навреди на човека почти толкова колкото разврата. С тази разлика, че не е толкова приятно.

Снимки Интернет