Исак Гозес е журналист, написал стотици очерци, репортажи и друга писменост, между които и шест книги. Неговият разказ е част от книгата “Антология на миражите”, проект на
АБУЖЕТ(българската секция на Световната федерация на пътуващите писатели), която излезе наскоро от печат. „Антология на миражите“ събира мечтани пътешествия в една книга. Това са 50 живописни пътеписа на български журналисти и пътешественици, които разказват за впечатляващи шедьоври на човешкия гений и природни забележителности по света. Изданието носи логата на издателство Книгомания и ABUJET (Българска асоциация на журналисти и писатели по туризма). Солидният том от 400 страници е с цветни снимки, а дизайнът е на художника Тодор Манолов. Автор на снимката от корицата е Мария Пепелджийска от пътуването й в Сахара.
Исак Гозес
Днес никой не може да каже защо Създателят, след като е решил да раздели земята на вода и суша е постъпил с това място точно така. Той издълбал дупка, дълга 76 километра и широка осемнадесет, поръсил я обилно със сол и долял отгоре вода. Живи свидетели на това събитие днес няма, но според учените, след като свършил всичко това, той поръсил отгоре и по-малко калий, цинк, манган и други соли, та когато дойде времето на козметичната промишленост, да не се чудят майсторите й, от къде да търсят суровини за прочутите си кремове, сапуни и други разкрасяващи атрибути.
Много преди това обаче, край най-голямата солница на света се събрали орисниците и я кръстили „Солено“, „Мъртво“ и „Асфалтово“ море. Последното, малко странно име, дошло заради асфалта, който понякога изплувал на повърхността му. Говори се, че дори Ной си намазал ковчега с въпросното черно лепило, през 1924 година изпод дълбините му се появил къс тежък цели 2700 килограма. Днес асфалтът се събира, продава, а щом има кой да го купи, значи продължава да служи за разни полезни работи.
Солта е превзела и брега и водата
Юдейската пустиня
От хилядолетия до днес хората си блъскали главите върху въпроса: Има ли живот върху този чудноват воден басейн? По старата генерация учени е категорична: Няма. Новите изследователи обаче, въоръжени с електронни микроскопи и друга авангардна техника открили все пак някакви микроорганизми. Дори ги показали на снимка.
Онези обаче, които гледат на света с просто око, продължават да твърдят, че единствените живи организми, които обитават Мъртво море са хората. Те идват от цял свят, скачат от рейсовете и колите си, хвърлят дрехи и дертове и бавно пристъпват във водата, учудени от факта, че под краката им има сол, а не пясък. После нежно отпускат телесата си върху мекото водно легло, което припява в ушите им и ги посолява като паламуди.
Седемнадесет грама на литър е солта в Черно море, 35-в океаните, а концентрацията на сол в „Мъртво море“, което освен всичко друго и е най-ниската точка на света, е 275 г/л. Затова никой не прави и опит да плува мощно, за рекорд. Ако само капка от водата попадне в нечие око, единственото спасение от острата, изгаряща болка е с олимпийска скорост, нещастникът да се добере до чиста вода и обилно да започне да го мие. Най-малко десетина минути ще са нужни за тази оздравителна процедура да завърши с щастлив край.
По цялата си дължина „Мъртво море“ се цепи от една черта, която никой не вижда, но всеки знае, че съществува. Това е държавната граница, която разделя Държавата Израел и Кралство Йордания. В еврейската част морето е прегърнато от голямата Юдейската пустиня. Тя е сурова, бедна и недружелюбна.
Да се чете книга в мъртво море е нещо нормално
Мъжкото царство
След пясъчното море, някога се е издигал един от най-старите градове в света. Йерихон, а сега се чернеят палатковите лагери на бедуините. В техните шатри е добре дошъл всеки, който влезе от север, където е мъжкото царство, защото от южната страна господстват жените. Почерпката започва с осем чая: първият, разбира се, е за госта, вторият- заради правото на домакина да го брани и т.н. И докато мъжете отхвърлят чай след чай, наоколо през пясъчната мъгла се мержелеят клоните на екзотичната акация. Тук-там се стеле и Йерихонската роза, която при дълга суша свива стъблото си като трънка и може да издържа без вода цели две години. Усети ли влага обаче, надуши ли идващия дъжд, тя разцъфтява отново като принцеса и омайва всички с красотата си.
По плажовете на „Мъртво море“ няма златни пясъци, нито изваяни дюни. Тук солта се превръща в нещо като твърда глина, но това не пречи само на метри от морето да растат палми и фикуси. Под тях са седнали продавачите на вода. Това е обикновено прясна вода в стандартни пластмасови бутилки. Цената й обаче, не е толкова обикновена и непрекъснато расте.
Кал на килограм
До водата е калта. Тя се продава на килограм в шарени картонени кутии. Мажеш се навсякъде, правиш си селфи и после вярвяш, че с всичките ти болежки е свършено. Така поне твърдят търговците, които шумно я хвалят. Но не бързайте да прибирате портмонетата си, защото идва ред на лъскавите шишенца и тубички с козметиките на солено море. Те пък ви гарантират красота, самочувствие и последващо олекотяване на джоба. Тяхната история е стара, колкото и женската суета. Някога тук се продовал балсам, който правил кожата на жените гладка като кадифе и премахвал всяко косъмче. Не е било лесно на мъжете-естети и тогава, защото за един грам от това чудо е трябвало да плащат с по два грама злато.
Пот и страст
Вечер „Мъртво море“ се пробужда от дълбокия си, горещ дневен сън и разтърсва снага. В хотелите покрай брега преминава мощен щорм. Луди танци, пот, страст и аромат на парфюми рисуват нова пъстра картина. Леят се обяснения в любов, страст и кока кола. Алкохолът не е на почит по тези места, което прави пътя до крайната цел по-дълъг и сложен. Мрачните каменни планини гледат от високо дискотечните фойерверки, а атаката на мощните децибели ги карат да запушват ушите си. И въпреки това те долавят задъханото дишане, което се носи отвсякъде и основателно си мислят, че тази работа няма да свърши добре. Защото подобна пиеса вече се е играла пред очите им. И въпреки , че са минали столетия, те добре си спомнят тъжния и край, след който от самозабравилите се Содом и Гомор, издигали се някога на същия този бряг, не остава нищо.
Плуването тек не е като в другите морета
Разярен от разврат
Разярен от разврат и поквара, в който са потънали двата града Господ ги засипва с огън и жупел. Само на семейството на Лот, племенник на Аврам е отсъдено да се спаси от апокалипсиса и да избяга. Обхваната от любопитство обаче, жената на Лот се обръща назад да види за последен път чезнещите в огъня градове. Тогава лавата я грабва и превръща в солен стълб, за който се твърди, че още се издига в морето. И това е най-яркият пример, че любопитството може да навреди на човека почти толкова колкото разврата. С тази разлика, че не е толкова приятно.
Снимки Интернет
You must be logged in to post a comment.