Кошмарът на индустриалните мандри е фермерското мляко
Киселото мляко по БДС е една от най- съвършените пазарни манипулации, които държавата сътвори преди няколко години. Първо, защото политиците си направиха блестящ пиар, свирейки на струната на носталгията по храните от времето на соца. Които бяха малко на брой като артикули, но освен безопасни, бяха и здравословни. Второ, защото по този начин създадоха стандарт, с който да узаконят безобразията на индустриалните млекопреработватели. Последните пък експлоатират безочливо авторитета на абревиатурата БДС, като всъщност създават един продукт, който няма нищо общо с киселото мляко от времето на стъклените бурканчета. Така че всичко това, което се пише и говори, че някой си посягал на свещената същност на българското кисело мляко е един огромен театър. Той се ползва успешно за пиар от властта, независимо коя и от различни икономически лобита, които си търсят интересите. На такъв станахме свидетели в последната седмица, вин напълно безсмислен спор за опаковки.
Иначе и двете страни отлично знаят, че със свещената абревиатура мамят безочливо. Първите безсрамно играят играта на доброто ченге, което мисли за гласоподователите. Вторите безсрамно продават продукта си на по- високи цени, знаейки, всъщност, че бялата субстанция няма нищо общо с това, за което хората броят пари.
Нещо като давам ти нищо, дръж го добре.
Малко предистория.
Първият министър на земеделието, който предложи да съществува лого за български храни със специално качество, което да е огледало на хранителната индустрия беше Нихат Кабил. Само припомням, че точно това са времената, когато в медиите започнаха да излизат признанията на самите преработватели, за
колоните от цистерни с млечен концентрат от Германия
/ мляко, което е обезмаслено и на което е отнета част от водата/, които се движат от Германия, Унгария, Полша в посока българските мандри за 0,28 ст за литър с транспорта. Всяка една мандра в зависимост от предмета си на дейност го превръщаше в „българско” кисело мляко, сирене или кашкавал, добре гарнирано с растителни мазнини, подквасено с вносни закваски, в които лактобацилус булгарикус я го има, я го няма. Това освен че българските потребители бяха ловко заблуждавани, беше и най- подлият удар срещу българските животновъди. Защото вече нямаше кой да им купи млякото. Тогава те нямаха право да го преработват, и единственото, което им оставаше, беше или да го изливат отчаяно по улиците или да се къпят с него като Клеопатра. „Революционната” ситуация сред потребителите и животновъдите набираше скорост, а и тогава във властта все още имаше останки на някаква чест.
Но да се върнем към Нихат Кабил, който пожела да остане в съзнанието на българите като достоен министър.
Има агрожурналисти, които помнят случая, когато в далечните вече 2007 или 2008 г министър Кабил бе домакин на делегация от Чехия с представители на изпълнителна власт и браншови организации от хранителната индустрия. Чехите гордо се похвалиха, че една от мерките, които са взели, за да противодействат на нахлуващите по рафтовете на магазините некачествени, но безопасни храни, е създаването на техен национален стандарт. Той гарантира на чешкия народ, че наденичките, които си купуват, са същите апетитни „буржти”от романите на Ярослав Хашек, а не пластмасовите им съвременни подобия. Чехите обаче са си чехи, цивилизовани централно европейци и
Пиарът храни – наркотикът на властта
Кабил вдъхновено прегърна идеята на потомците на Добрия войник Швейк с мисълта, че това нещо може да се случи и в България. Но по ирония на съдбата напусна предсрочно министерското кресло и „стандартът” за българско качество си остана мираж. После наследникът му, за няма и година пусна духа от бутилката, изнасяйки потресаващи обществото факти за ментета на рафтовете в хранителните магазини. Така междувременно властта откри, че храните са източник на непресъхваща популярност. Очарована се фиксира в тази тема. И я превърна в наркотик. Земеделският министър, който осъзна в пълна степен каква златна мина в пиара са храните беше Мирослав Найденов. И той изкусно и с талант на истински актьор свири на тези ноти близо четири години. Разобличаващо, драматично, справедливо и с мисъл за народа.
Именно по негово време бе създадено
Чудовището БДС
Защото всъщност технолозите и бизнеса, който все пак даваше съвети по сътворяването му, отлично знаеха, че вече е невъзможно онзи БДС от времето на соца да бъде спазен. Не защото не може, а защото българско мляко нито съществуваше вече в необходимите количества, нито отговаряше на европейските изисквания. Най- вече, защото нямаше тази мечтана и недостижима за родния животновъд цена от 0,28 лв за литър. Която гарантираше ниска себестойност на кофичките с бяла субстанция и съответно генерирането на значителни печалби за мандрите.
И понеже става дума за киселото мляко си оставиха вратичка, с която да си вържат гащите законово.
Според БДС за киселото мляко по Уикипедия, която цитира БДС 12: 2010 суровините и материалите, които трябва да отговарят на определени европейски и български нормативни актове, са:
• суровото мляко;
• обезмасленото мляко;
• млечната сметана;
• закваската – трябва да бъде произведена от изолирани в България щамове на Lactobacillus delbrueckii subsp. bulgaricus и Streptococcus thermophilus, неподлагани на генна модификация;
• водата;
• опаковки – от полимерни, стъклени и керамични материали, предназначени за контакт с храни;
Мисля че е излишно да коментирам суровините. Наличието на обезмаслено мляко е повече от красноречиво, имайки предвид текстът с цистерните по-горе. С две думи, това си е една широко отворена врата към възможността да кисело мляко по БДС да се произвежда от небългарска суровина. Защото няма какво да се лъжем, едва ли има български фермер, който да произвежда такива огромни оличества мляко, че да търгне и да ги обезмаслява, както това правят колегите му в Германия, например.
Така че киселото мляко по БДС за мен е напълно компрометирано като символ на родно качество. А потребителят веднага разбра огромната разлика между настоящият продукт по БДС и това, което помни от някогашните бурканчета и кофички. То се вкиселяваше, пускаше водичка, с него можеше да се подквасва в домашни условия, и най-вече разваляше се. Днешното в повечето случаи можеш да го забравиш на рафта, извън хладилника и то по никакъв начин да не се състари!
Така че с това за мен темата е напълно изчерпана от гледна точка на театъра, който се играе последната седмица. А именно, че някой си посягъл на българското кисело мляко и искал да си го присвои. Дебатът за кофичките е също абсурден.
Защото се оказва, че РР или така нареченият полипропилен е по-качествена пластмаса, и вероятно по-безвредна, драма, която всъщност подменя същността за качеството на киселото мляко.
В този смисъл няма нужда от сълзи, за
Нещо, което и без това не ни ползва.
Лично на мен ми е напълно безразлично в каква опаковка ще бъде измисленото индустриално кисело мляко по БДС. То не е това, което трябва и мечтаехме да е. В полипропилен, в полистерол, в плик, без плик, все тая. Нещо, което нито се разваля, нито се вкиселява, а е непроменяемо, нещо като пластмасата.
Комшмарът на индустриалците- млякото от ферми
Има ли изход? Да, това е фермерското мляко.
То се появи въпреки държавните институции и индустриалните производители. Тихо, незабележимо и с всеотдайните усилия на неправилествени организации и много медии. Срещу появяването на Наредба 26 по която се произвежда имаше огромна съпротива, но все пак тя е факт, колкото и ограничителна и несъвършена да е.
Фермерското мляко всъщност е огромният кошмар на индустриалците. Защото пред малките магазинчета за мляко и сирена от фермите се струпват все повече хора. Вият се дори опашки. Понеже Негово величество потребителят просто може да бъде заблуден, но никога излъган.
То не се прави по БДС, защото никой не е луд от фермерите да самоубива бизнеса си. То съдържа просто българско мляко и лактобацилус булгарикус. В гърненца, в стъкло и много често в полипропилен. Истинско. То е това, за което всъщност си мечтахме цял един преход. Киселичко, с каймак, разхладително, живително и свежо.
Текст и снимки Светлана ТРИФОНОВСКА
You must be logged in to post a comment.