Румен Манов: Купих български икони от английски аукцион

Уникално дарение с домашни икони направи за Криптата на „Св. Александър Невски“ историкът и филантроп Румен Манов
Уникално дарение от 20 домашни икони от Средновековието и българското Възраждане направи Румен Манов. Те са събирани десетилетия от цял свят и са част от изложба на 105 икони от 17,18 и 19 век, подредена в Криптата на катедралата „С. Александър Невски“. Неин куратор е Мариела Стойкова. Историкът издаде и луксозното издание „Небесни закрилници на дома“, в което разказва за всяка една от иконите. Румен Манов е историк, юрист, археолог, филантроп, колекционер, собственик на Галерия „Нерон“ в столицата и най-добрият познавач и издирвач на български артефакти. А днес е записал името си като дарител в почти всички музеи в страната.

Как се породи у вас идеята за тази изложба, а и за книгата с български икони, която издадохте тези дни, господин Манов?
Идеята за тази колекция не беше самоцелна, тя премина през няколко етапа. Първоначално чисто човешки

Чувствах някакво раздразнение и неудовлетвореност, когато разглеждайки чужди сайтове, музеи, галерии, аукциони, паметници виждах изключително 100-процентово доказани наши православни икони – български, но никъде не четях България. Най-много пишеше „Гърция“, „Русия“ и в най-добри случай пишеше „Балкани“.

 

Двустранната икона „Св. ИгнатийБогоносец“ е дело на Цаню Захариев-Стари от Тревненската школа.Зографът е приятел на Васил Левски, а иконата е кодирана за Дякона
Двустранната икона „Св. ИгнатийБогоносец“ е дело на Цаню Захариев-Стари от Тревненската школа.Зографът е приятел на Васил Левски, а иконата е кодирана за Дякона

Иконата за мен е изключително духовно извисяване, изящно майсторство, което може да направи само човек с висока култура. Никъде не се споменаваха нашите зографи, което ме накара да събирам и вкарвам тези прекрасни творения в нашата си къщичка.
Откога имате този интерес към домашните икони, как разглеждате тези закрилници на дома, както ги наричате?
От много години – още бях ученик, когато домашните икони ме възхищаваха с изяществото си. За мен те винаги са били символ на домашния мир и уют. И те не са само православни религиозни творения, те са и произведения на изкуството, в които се корени силният несломим български дух, оцелял през вековете. Вратите на домашния иконостас за мен символизират вратите към рая, към другия свят, към който преминават молбите на хората. Тези пазители на дома са нашата памет и част от корените ни. Те са нашата „Пиета“ и нашата „Мона Лиза“ по времето, когато предците ни не са имали православна държава и домашната икона е била като въглен на българския дух, била е свидетел на мъките и радостите на цял един народ.

Триптихът „Св. Богородица Одигитрия и светци“ от гръцки зограф
Триптихът „Св. Богородица Одигитрия и светци“ от гръцки зограф

Лесно ли се разделихте с някои от тези прекрасни творения? 20 от 105-те икони в изложбата вие дарявате на Криптата на „Св. Александър Невски“.
Ще ви отговоря с един простичък извод, до който съм стигнал. Изводът е, че човек не не може да яде на две маси, не може да спи в две легла, не може да спи едновременно в две къщи.

 

И душата ми поиска – да не ги гледам само аз, а да ги видят повече хора. Тогава би имало смисъл и полза. И ако 10 или повече години съм се любувал единствен на тях, сега могат да ги видят хиляди.

 

Кое ви отне най-много време при подготовката на книгата?
Първо беше подбора на материала, да бъде интересен и разнообразен. Малка част от него е събиран от България. А 70 % от него е отвъд границите на България – не само съседни нам държави, а от целия свят. Имам икони дори от Щатите. Затова често пъти казвам – неведоми са пътищата иконни. Реално всяко нещо си е собствена вселена, едно собствено преживяване, собствен код – загадъчен, мистичен, едно собствено послание. Всяка една от тези икони си има собствена история , свързана с много поколения човешки съдби. Разглеждам ги не само като атрибути на религиозната църковна живопис, а като произведения на изкуството, в които се крие част от непреходния български християнски православен дух. И доста от експонатите имат интересни истории.

Книгата"Домашни закрилница на дома" изцяло е финансирана от Румен Манов и съдържа колекцията от дарените икони на Криптата. тя е с уникално в истинския смисъл съдържание и послание,
Книгата”Домашни закрилница на дома” изцяло е финансирана от Румен Манов и съдържа колекцията от дарените икони на Криптата. тя е с уникално в истинския смисъл съдържание и послание.

От кои векове са иконите, които са показани на изложбата?
От 17, 18 и 19 век. Има и една икона – руска, на която е изобразен покровителя на българския народ Свети Йоан Рилски. Тя е от 1913 г. и е рисувана от руски зограф на много високо ниво, има и сребърна рамка.
Казвате, че всяка една от иконите си има своя история, разкажете някоя от тях.
Има едни икони, които ги купих от Англия – на Свети Евтимий Велики и на Свети пророк Йеремия – тя е на Христо Димитров – бащата на Захари и Димитър Зограф. Оказа се, че през 50-те години в Археологическия ни музей е имало постъпления от икони и всички те са били номерирани откъм гърба. А друга част – със същите надписи на гърба, ги купих от Англия 60 години по-късно. Това означава, че по някакъв начин икони са били изнесени от Археологическия ни музей. Видях ги на снимка в един аукцион и познах, че са български, макар че там пишеше, че са гръцки.

Освен икони, в книгата си показвате и църковни предмети като мощехранителници и други. Какви са техните истории?
Имаше една интересна кутия – мощехранителница с Богородица Кикус. Нея я купих от сина на секретаря на генерал Владимир Стойчев, който почина миналата година на 98 години. Казваше се Христофор Койчев Георгиев – така си умря забравен… А неговият баща – роден е в Горна Оряховица, се казва Койчо Георгиев Ирибаджаков. По време на двете балкански войни намира тази кутия в някаква дупка от снаряд и я носи през цялата война в раницата. Донася я в София и се предава от поколение на поколение. Продадоха ми я преди 15-16 години. С един приятел щяхме да правим частен музей в Копривщица, но той почина. И след това се наложи да я откупувам за втори път от вдовицата му. Вече 10 години я пазя и сега я дарих на криптата. Затова казвам – неведоми са пътищата иконни.
Има ли икона, към която имате специално отношение?
Има много интересна икона на Свети Игнатий Богоносец. Тя е с два лъва, а неин автор е Цаню Захариев – стари, роден е през 1790 и умира 1870 г. Той е син на Захарий Стари. Интересното е, че зографът й е бил близък приятел на Левски. На иконата е показано как Свети Игнатий се бори с лъвовете.

Една от любимите ми икони е на Свети Игнатий Богоносец, рисувана от Цаню Захариев, приятел на васил Левски. тя е кодирана за Апостола и изобразява как Свети Игнатий се бори с лъвове

Кодировката е в името на Левски. С два лъва той е изобразен на четническата униформа като байрактор на четата на Панайот Хитов. А монашеското му име е дякон Игнатий. Тази икона я купих в България преди 15-ина години от един реставратор. Тя е двустранна и сега се публикува за пръв път. Много е интересна като авторство, изработка и като послание.
Вие не дарявате за първи път неща на Криптата. Откога е първото ви дарение?
За първи път дарих една църковна касичка, когато бях на 17 години през 1982 г. Тя е описана и я има и до ден днешен в църквата.Тази касичка беше в една разрушена попска къща в кюстендилското село Ваксево. Спомням си, че беше в подкоружена боя, лекичко я сложих в найлон и я донесох в София. Подарявал съм през годините още икони, сребърна мощехранителница, сребърен потир, поднос от 1730 година. Тези артефакти са свидетели на нашата българска история и са част от националната ни памет. А за да я има България и след нас трябва да оставим предмети, свързани с православния и национален дух.

Мариела Балева

Интервю на Мариела БАЛЕВА

 

 

 

 

4 thoughts on “Румен Манов: Купих български икони от английски аукцион

  1. Пиша защото повече не мога да търпя, това което се случва. Името ми никъде не се споменава, а всъщност изледването на иконите, и текста в книгата са мое дело. Написана съм някъде в началото като автор на текста. Какво ли всъщност е една книга ? Има ли значение автора? А това за Левски и Св. Игнатий Богоносец са пълни глупости. Иконата е стояла на иконостас и била сваляна на съответния празник. Аз бях обвинена, че съм написала сух научен текст. Като виждам сега какви неща се говорят, ще продължа да пиша сухо и доколкото мога научно. И все пак текста ли прави една книга или илюстрациите? Можеше да само албум. А всички ли спомоществователи и издатели се пишат и автори?

  2. Госпожо, Стойкова, имате думата да разкажете за работата си около тази книга. Ще публикуваме с огромно удоволствие това, което напишете. Това е интервю с Румен Манов и въобще не цели да обезличи работата на всички хора от екипа, който е работил по този проект. Чакаме вашия материал.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *