Зная как с роботи да разминираме нивите, и как с тях да заместим липсващите работници в полето, твърди визионерът Марин Мидилев
Марин Мидилев е военен инженер. Визионер. Той е представител на клъстер „Електрическа мобилност” за област Хасково.
Господин Мидилев, вие сте военен инженер, как стигнахте до роботиката в земеделието?
След 1992 год се наложи да се занимавам със земеделски труд основно в направлението селективна беритба. На базата на предишни мои знания, ми дойде идеята че трудът е еднообразен и монотонен и затова би могъл да се автоматизира. Започнах да търся специфични знания в тази насока и да наблюдавам дейността по селективната беритба.
Така в края на 1998 г. след като събрах достатъчно доказателствен материал, стигнах до извода, че пълната роботизация на земеделския труд за култури изискващи селективна беритба е възможен със специфични организационни структури и принципи на действие, обявих труда си. След това темата ме увлече. Продължих да търся странични приложения, както и различни варианти на роботизраните системи, да допълвам решенията в дейностите преди беритба и след беритба.
Кои са другите приложения на това роботизиране?
Едно от тях е роботизиран комплекс за разминиране на минни полета, с което ме поканиха да участвам на международен симпозиум HUDEM 2008, провел се в Кайро Египет.
Другото приложение е вариант като принцип на действие за преодоляване на препятствията – стълбища от рингови инвалидни колички (разполагам и с логическо решение за създаване на инвалидна количка на базата на обявения принцип на действие за преодоляването на препятствията стълбища).
Последното ми участие на международен симпозиум по разминиране на минни полета бе през 2014 год HUDEM2014 в Хърватска от името на европейския консорциум TIRAMISU.
Нима има все още мини в полетата?
Не можете да си представите колко са многор има ги в над седемедест държави по света. Ако се запази темпа на работа, 200 години, ще са необходими . Но в нашата страна минни полета няма.Това е много специфичен труд и скъпо платен, има работа за такива специалисти години напред. Специално в България, в началото на 2015 год с екип от колеги изобретатели, бяхме готови да започнем създаване на практика на технологии по решаването на проблемите с мините в село Горни Лом. Също и с технологии по демилитаризация на боеприпасите с изтекъл срок на годност, базирани на Интегрираните Комплекси за разминиране на минни полета.
Вероятно имате предвид складове, като тези, които гръмнаха преди няколко години в района на Петолъчката до Сливен и нанесоха огромни поражения на нивите и овощните насаждения в района. И какво, осъществихте ли идеята си?
За съжаление представителите от Института по отбрана към които бяхме насочени от тогавашния министър на отбраната, се интересуваха само как да откраднат „know how”, вместо да започнем да работим заедно.
Нещата стигнаха до там, че в края на 2015 год направих официално предложение на общините Хасково и Димитровград за създаване на технологичен парк по агро роботика.
Защо именно там?
Защото има две магистрали, защото мястото е на кръстопът, спокойно това може да бъде в Алексадропулис или Одрин. После продължих с доклади да развивам темата и така миналата година през пролетта представих идеите си на международна конференция във Военна академия от името на асоциацията на сухопътните войски на тема „Използването на наземни роботи и дронове в операциите на сухопътните войски“ След това на международна конференция в НБУ на форума „Европа през 21 век: Регионална сигурност и необходимите реформи в Европейския Съюз“ говорих за „Несигурност и сигурност с Индустрия 4.0.“
Каква е тази индустрия 4.0?
Индустрия 4.0 в земеделието е наречено смарт земеделие. Аз имам предвид Интегрираните Комплекси за биологично производство, беритба и доставка на плодове и зеленчуци за прясна консумация, направление за плодове и зеленчуци, които изискват селектвина беритба.
Искам да уточня,че за зърнениете култури има определение „прецизно земеделие”, но прецизното земеделие е приложимо не само за зърнените култури, а за всички селскостопански култури. То обхваща почвени проби и контрол на вегетацията заснемана от дронове в определени фази на развитие, с които прецизно се определя необходимостта от хранителни вещества торове и препарати.
Има ли български компании, които предлагат такава „умна” услуга?
В България има няколко фирми, които предлагат услуги в това направление с дронове, собствена разработка или закупени такива. За зърнопроизводителите в България разполагат с най съвременната техника и технологии като цяло произведени до момента.
Кажете за смарт земеделието и умнте технологиипо света.
Първо смарт земеделието може да се раздели на няколко направления- на открити площи, градско земеделие и на закрити площи. Важно е да се знае, че когато става дума за закрити площи се има предвид не само оранжерийното производство на плодове и зеленчуци за прясна консумация, а съществува и вертикално и етажно производство, базирани на аеропоника и хидропоника.
Агророботи се произвеждат от края на минали век по света. Водещи са Япония, Израел, САЩ, Великобритания, Южна Корея, Дания, Холандия, Испания и други.
Тази година от Япония обявиха, че пускат в експлоатация първата роботизирана ферма.
Наземни агророботи и дронове има в най различни модификации произведени в света, но те не са в обща организационна структура , за да има максимална ефективност.
От доста време наземни роботи и дронове се ползват и за логистична дейност- за доставка на стоки. Създават се кули за дронове – логистични центрове. С развитието на навигационните системи – от няколко години е в експлоатация и сателитната системата GALILEO. Предстоящото внедряване на пето поколение на мобилните комуникации, се доближаваме до създаването на интегрираните комплекси за производство беритба и доставка на плодове и зеленчуци за прясна консумация.
На пазара вече има и смарт хладилници, които могат спрямо персонален хранителен режим да заявяват какви продукти са необходими.
Създаваните на безпилотни VTOL дронове за пренос на големи товари ще може да увеличи радиуса до около 6000 км на така наречената „средиземноморска диета“( плодовете и зеленчуците да се консумират до 72 часа след беритбата им).
А България, къде е нейното място, по- специално в направлението плодове и зеленчуци за прясна консумация?
България заради климатичните дадености от векове е зеленчукопроизводителния район на Европа и в частност Тракийската низина. Вкусовите качества на местните сортове, селектирани от векове са превъзходни. В Тракийската Низина има части от държавите Гърция и Турция. Не случайно съм предложил създаването на технологичен парк на територията на общините Хасково и Димитровград, заради няколко фактора: Узонджовския панаир е бил разположен на равно разстояние между Черно, Бяло и Мраморно морета. Смятало се е, че е центърът на Тракийската Низина. Инфраструктурата е подходяща има летища, изградена е агроборса с европейски средства, която не функционира, но съществува, има магистрала и ж.п. линия.
На базата на интернет живеем в глобално село. Така че щом “Мечката е заиграла в селото, ще заиграе и при нас“.
В близките десетилетия се очаква населението на земята да достигне около 9 милиадра души. Сега около 2 милиарда страдат от недохранване, в тези десетилетия храната ще е необходимо да бъде увеличена с над 70% . Скоро ще спрат субсидиите за зърнени култури. Редно е земеделието в България да се пренасочи към традиционно направление. Липсата на работна ръка изисква разработване , внедряване и експлоатация на интегрираните комплекси.
Много от необходимите елементи са налични в България
Възможно ли е процесът по въвеждане на смарт земеделието у нас да се ускори в България?
Да, аз имам решенията и съм ги представил като цяло в един от докладите си, който бе представен на международен форум миналата година.
Самото обучение и бърза реализация на практика и популярност може да стане чрез организиране и провеждане на серия от реалити състезание от рода на „Фермата“, но с други заглавия
Като условията да бъдат накратко – играта се стартира с по един участник от отборите, които след поставяне на задачите и след необходимото менторство и дадени експертни знания започват да допълват екипите, чрез избор от минали кастинги.
Екипите могат да стигнат до около 10 души. Крайната цел е създаване на експериментални модели на интегрирани комплекси за биологично производство на плодове и зеленчуци за прясна консумация. Всеки участник в отборите ще има ограничения- комуникациите му да са скрити, за да не им се яде времето. Условията за работа и живот както в Гугъл , Фейсбук и други световни лидерски компании с иновационна дейност.
Отборите да бъдат с международно участие. Менторите също.
Необходимо специфично оборудване – оборудване за фаблаб (3D принтери и други).
По интервюто работи Светлана ТРИФОНОВСКА
You must be logged in to post a comment.