Тито и Сталин македонизират в лагери българи и създават елит в Скопие

 28 хил. българчета от Северна Гърция са манипулирани в лагери в Чехия, Полша, Румъния , Унгария по време на Гражданската война в Гърция

Тома Трифоновски в Охрид. Той е едното от децата, което успява да се изтръгне от лапите на зловещия експеримент по обезбългаряването.  Снимка Архив 

Из Книгата “Томата”, глава “Нежността на Чехия и децата старци”, посветена на художника Тома Трифоновски

Коста Влахов

Българин от Северна Гърция след десетки години се връща в родния край Снимка Христо Христов

Аз съм Коста Влахов, роден съм през 1937 година и съм земляк на Томето/ художникът Тома Трифоновски б.р./. Произходът ми е от село Дъмбени (сега Дендрохори), Костурско, Егейска Македония. Той е от село Драничево (сега Кранохори), същия окръг.  Съдбите ни са почти еднакви.

Ще се опитам  да разкажа за една от най-големите драми в средата на ХХ век на близо 28 хил. деца с български произход, родени в Северна Гърция. Тогава по време на Гражданската война през 1948 г. в Гърция за миг Великите сили превърнаха тези малчугани от деца в старци. Оставиха ни без дом и семейства . Ние станахме високобразовани, знаещи по няколко езика, познали любовта на чужди народи, но никога тази на България. Днес ние сме точно като полупроводниците, в които токът протича само в една посока. Така при нас любовта тече към България, но оттам обратен ток няма.

Тома Трифоновски пред църква в родния Костур, днес Касторя в Северна Гърция

25 март 1948 г. И досега го помня колко красив беше – светъл, слънчев. Бях подочул разговор между майка ми и баба ми, че на събрание в селото се готвят да изпратят децата в Битоля. За да ни предпазят, защото големите жертви на войната са именно възрастните хора и дечицата. С усмивка си спомням как баба ми каза за мен: ”За големия не ме е яд, луд е като тебе, докато малкия къде ке го пущаш, къде?“ Брат ми Аргир беше едва на шест годинки.

А ние, децата, на този ден се радвахме, че отиваме в Битоля, за да видим нов свят. И не знаехме, че виждаме домовете си за последно. Следобед майките и бабите ни подготвиха баници и пити за из път. Тогава жените са решавали, татко ми беше в планината. Така са мислели, че е за добро, като ни пращат. Очевидно беше, че жертвите на тая война, сме ние, децата. Нейни свидетели, треперейки близко до прозорците, слушайки сраженията. По онова време много от децата дори бяха получили физически увреждания, имаше останали без ръце от бомбите.

Чехия

В Дъмбене се говореше, че в Грамос е използван и напалм. Аз съм намирал ръчна бомба, с едни метални правоъгълничетапо нея. Също и 350 патрона. Открих бомбата близо до къщата ни, а баба я беше хвърлила в кладенец.Това е, преди да заминем.

Сега се говори какво ли не от различните историци. Но истината е една. Напусналите родните огнища деца са изключително от български произход и много малка част от гръцки. Има данни за около 28 хил. деца. Според историците те са около 20 хиляди. Тогава децата основно бяха настанявани в Румъния, Чехословакия, Полша и Унгария.

В България също е имало деца от гражданската война в Гърция, но сред тях няма нито едно етническо българче. От гръцката компартия са пращали целенасочено само гърчета в България. Ако има българчета те са само от Серско. Защо? Много е прост отговорът – защото всички българчета от Егея имат роднини в България. И това е бил големият страх на гръцката компартия – щеше да се разбере произходът на децата емигранти и връзката им с България.

Важното е, че на 25 март 180 деца от Дъмбене напускаме селото с групови ръководителки, нещо като дружинни ръководителки, малко по-големи от нас. Ако ние сме между 2- и 12-годишни, те са били между 18- и 22-годишни.Следяха и слухтяха всичко за нас.

Томето и сестра му Ели са бегали през река Белица. В моето село всичко беше организирано. Гръцката пропаганда говори за насилствено изземване на децата от прегръдките на майките им. По-точното е, че ни бяха докарали дотам сами да напускаме от зор. Всекидневно да бъдеш бомбардиран и унижаван – какво друго ще направиш. / знак за обяснителните бележки под чертата/

Чърчил

Днес, всички ние, които сме участвали в тези събития си даваме сметка, че ако онези времена са изключително сложни за света и Европа, в Гърция нещата са били още по-обвързани. Само като погледнеш картата на Средиземно море, ти става ясно, че районът е трябвало да бъде владян от англосаксонци и американци заради потока от петролни и други суровини. Именно затова Чърчил е правил какви ли не компромиси Гърция да остане към Англия. Не е жалил и Югославия, а нас, България, буквално са ни натикали в ръцете на Съветския съюз. Това е големият компромис.

Гърците не са имали друга алтернатива освен тази, независимо какво им се е искало. Решението на нещата е било на по-силните – анголамериканците и Съветския съюз. Затова е казано на Захариадис тогава да не прави революция. Но по онова време Тито е бил ключов фактор, защото зад него е стоял другарят Сталин. Толиати е казал на Захариадис: Не прави революция, не е подходящо, ще загубите.

Зад Тито стои Сталин

Даже в Гърция излезе книга, която е доста обективна, където се обвинява само Тито за онези събития, който е обещал всякаква подкрепа на гърците. Казва се ”Лицата на Янос”. Тогава си спомням, че казах на автора: Зад Тито стои Сталин, защото е искал да бърка в очите на Чърчил и да го провокира. Когато в Англия са направили забележка на Чърчил за Румъния и България, той е отговорил:„Не дърпайте лъва за опашката.”

А Република Македония е всъщност следствие на тези събития. Тя е дело основно на югославската компартия. През 1934 г.Коминтернът взема решение за създаване на македонска нация.Тя е създадена по изкуствен начин. Мои съграждани са ми казвали, че са се чувствали македонци, а не българи от Костурско, основно защото такава е била пропагандата. Имаше училища по македонски в Гърция по онова време, но не и на български. В основата на това стои Коминтернът и най- вече сръбската компартия. Защото соцпартиите са делят на две: националистически и интернационални. Сръбската беше националистическа, а българската е повече от очевидно интернационална.

Стара България

Та българите, привържениците на ЕЛАС в нашия край казваха:„Любовта ни към България е непреходна, но комунистите са сигурни, че Хитлер не може да спечели.” Става дума затова, че тези територии, които са били окупирани от Съглашението по време на Втората световна война,няма как да останат български. И точно затова много от българите стават привърженици на ЕЛАС. Да, от нашите хора е имало и много комити, които са се борили за България. Ето това са стихове от техния химн: ”Нашата майка е Стара България, къде вели Господ да се разшири. Всички сме едно, всички са болгари” . Това се пееше от комитите.

Но защо много от нашите хора тръгнаха в планината като партизани на страната на комунистите? Защото беше ни обещавано от гръцката компартия, че ще говорим на нашия език и ще имаме някаква независимост. Затова много от нашите й вярваха. А по това време в Гърция на нас ни викаха пальовулгари, което значи мръсни българи. Това беше унизително и обидно. Нямахме право да говорим и български език.  Ето затова не мога да приема обвиненията, че ние сме станали комунисти, а не комити. Много обичам „Тихият Дон“ на Шолохов. Такава е драмата и на хората от нашия край.

Битоля

25 март свещен ден. Тръгваме. Вървим през планината към Югославия, стигаме Желево. Самолетите летят и бомбардират. От там до югославската граница пеша. Движим се по горски пътеки. Като стигнахме границата, партизаните ни взеха баниците и одеялата, защото нема ни какво да ядат, нито с какво да се завиват. Казаха ни: „Отсреща ще има всичко за вас – и храна и топло.“ И ни оставиха.

Стигнахме Битоля, за която всички мечтаехме. Какъв е моят спомен? Вечерта видях стая, в която светеше лампа. За пръв път в живота си виждах такова нещо – електричество. Тогава казах: „Ако некога ми се падне да живея в стая с такава лампа, нема да я гася никога.”

Оттам ни натовариха в трено, в конски вагони. Стояхме прави или седяхме върху слама като животни. След това сутринта спахме в плевня в Македония, в Браилово. Там ни хранеха с мармелад, хляб от царевичак и чорба с няколко зърна фасул, осигуррени по линия на международната организация UNRA. Тогава по-големите деца осъзнали какво ни чака и решили да бягат. Успели са да ги върнат.

Това е мястото, където получих много житейски уроци, които до ден днешен не мога да забравя. Никога не мога да си простя нещо от тези дни. То е свързано с малкия ми брат–мъничък, шестгодишен и гладен. Един от мъжете от селото му казал: „Ако стъпиш в тая локва, ще ти дам сливи.“ И той стъпил. Яд ме беше, че не го набих този, дето се правеше на мъж, защото бях по-слаботелесен от него.

Тогава ни измамиха. Казаха:„Малките деца да минат от едната страна, другите от другата.“ Сипаха на главите ни много ДДТ, може би заради въшките. Дали някой се е задушил? А, ние сме издръжливи, затова ставаме заврени зетьове.

Когато се разбра, че ни разделят, брат ми се разплака, аз го успокоявах, че това е за малко.Но там наистина ни разделиха, и то не за малко. Ние, големите, останахме в Скопие. Аз все се надявах, че ще видя брат ми, чувствах се много виновен, че съм позволил да ни разделят, защото се бях заклел пред майка и баба, че никога няма да се отделя от него. / обяснителни бележки 2/

В началото на юни вече бяхме в Унгария. Там ни посрещнаха добре и с много хубава храна. Оттам отидохме в Миколов, това е Моравия, средната част на Чехословакия, която разделя Бохемия от Словакия. Това е земен рай. Там имат спомени за Кирил и Методий. И сега се пазят статуи на двамата. Но тогава ние не знаехме кои са Кирил и Методий, защото нали казах, че съм учил в македонско училище.

Условията, където ни настаниха, бяха идеални. Това беше бивш замък, но имаше телена мрежа наоколо, защото преди това е бил притежание на германците. Там ни дадоха номера, къпаха ни, преглеждаха ни, махнаха ни въшките. Започнахме да влизаме в цивилизацията. Христофор Тзавела също е бил там. Хранехме се много добре, хигиената беше отлична. Живеехме в много чисти, дървени бараки.Но за тези, които ни охраняваха- дружинните ръководителки, чехите бяха символ на реакцията и непрекъснато ни дебнеха да не говорим с тях.

Томата и най-голямата му сестра му Ели на снимка в един от лагерите в Чехия, заедно с други българчета от Северна Гърция

Лагерите

Не знам дали Томето е бил там. В този лагер децата бяха над 1000. Моят номер беше 894. Когато мина карантинният период,с камиони ни закараха до гарата. Качихме се във влака, пълен с деца. Минахме Острава и стигнахме Северна Моравия до границата с Полша. А там се готвеха да ни посрещнат с духова музика на площада. А ние вече приличахме на зверчета – обезумели от ужас и мъка по родния край, напълно объркани. Като видяхме толкова хора и духова музика, повечето от нас се изплашиха. Там мислеха, че сме гърчета, но после разбраха истината. А нас ни следяха да не говорим много с местните хора.

Томето е бил в Клокочов, вероятно сме пътували в един влак. Но всъщност с него сме се срещнали в Нове Хради,  околия Търхове Свини, окръг Ческе будейовице. Прекрасен замък, бил е притежаван от някакъв барон, със страхотен парк. Спомням си, че масите бяха застлани с искрящо бели покривки. Сервираха ни супата в красиви порцеланови супници, чиниите бяха от чист, сияещ порцелан. Хранехме се с ножове и вилици. Изумително. Чехите бяха невероятни хора. Отнасяха се с нас с нежност и любов. Помня дръвчетата цъфтяха. Това е в Южна Чехия, където е бил Ярослав Хашек.

Правеха ни предатели 

Ние с Томето бяхме в два различни отряда. Той беше в десети, аз в седми. Томето се отличаваше. Той с никого не се караше и никого не унижаваше. Беше силен и отличен спортист. Играеше хокей. Тогава ние всички преминахме трудно етапа на очовечаване. Като бити кучета бяхме. Много затормозени. Не приличахме на деца. Усмихваме се, но само с устни. Очите ни бяха като на старци. Бяхме непрекъснато контролирани и манипулирани.Цялата кореспонденция се проверяваше. Помня, едно от момчетата пусна писмо до баба си.Нямаше право да го пусне в пощата, а трябваше да се даде на гръцките настойници, да го отворят, да го прочетат, да го пратят в Прага и тогава да се пусне.

Господи, те ни правеха предатели! Днес никого не съдя от тези хора. Но ние минахме през ада. Някои от по-големите ги готвеха да отидат да се бият в първите редове на гражданската война в Гърция. И това е безспорен факт. Един от големите скандали между различните компартии е, че точно българчетата най-много са ги пращали да се бият. После идваха и ни учеха на македонска история. Плашеха ни с какви ли не ужасии. Много от децата не можеха да издържат на такъв тормоз. Чехите разбраха каква е истината и се държаха с изключителна любов към нас. Но ние вече бяхме старци.

В заключение искам да коментирам много критични забележки по отношение на България защо не е приела деца от Егейска Македония. Трябва да разграничим две важни обстоятелства: първото е, че пристигналите деца в България през това време са от окръзите Серес и Драма, където по времето на Гражданскаат война 1946-1949 г. българският елемент е бил отслабен в полза на заселването на тези окръзи с малоазиатски гърци и понтийци, а тези българи, дошли от там след 1944г. са били изпращани в Народна република Македония която е била част ФНРЮ, въпреки желаниято им да останат в България. Второ обстоятелство също е важно, а то е следното: Гръцката комунистическа партия смяташе тези деца да ги използва като резерва за попълването на редиците на партизаните, ако войната продължи дълго време. Затова тя в края на 1948 или началото на 1949 . мобилизира част от децата, навърили 15 години и ги върна от Румъния в Гърция, като ги прати след това на кратко обученеи на предна бойна линия. Тези деца са били предимно от български произход. Повече от 90% от тези деца загинаха в битката за град Лерин през февруари 1949 г. Освен това новата нихилистична българска власт след 1944 г. се отказа от решаването на македонския въпрос с военни средства и волю или неволю предостави този горещ картоф на югославаните, основно сърбите, които и сега  изпълняват ролята на ментори във вреда на България. Сегашните отношения между република България и Република Македония потвърждават това.

Усмивката

Та кой е Томето? Аз нямам кой знае какви спомени от времето, когато сме били деца. Но има едно нещо, което се е запечатало в ума ми за него.Има една снимка с много деца, снимани пред един от детските домове в Чехия. Там очите на всички са празни. Единственият, чиято усмивка сияе, е Томето.

————————————————————————————————————

Обяснителни бележки за Гражданската война в Гърция през 1948 г./1/: 

Гръцките комунисти и “славяномакедонците”

Може би тук трябва да се кажат няколко думи за събитията в Гърция по време на Втората световна война и непосредствено след нея и накратко за причините, довели до Гражданската война. След героичното поведение на гръцките въоръжени сили срещу  ултиматума на Мусолини, на който Гърция отгововри с ОХИ (НЕ) и нахлуването на италианските войскив в Албания, на 28 октомври 1940 г.  двете страни са стигнали до военен сблъсък, на който италианската войска не могла да се противопостави ефективно. Това накарало Хитлер да помогне на своя съюзник, нахлувайки в началото на април 1941 г.в Гърция през Югославия и България. В сраженията на албанския фронт са взели участие и значителна част от местните българи – гръцки граждани. Ръководителите на гръцките буржоазни партии и част от гръцката армия при отстъплението си, са напуснали страната и са заминали предимно за Египет и други страни от Близкия изток. След навлизането на българските войски в Гърция в участъка между реките Места и Струма, Гърция е била разделена на три окупационни зони : германска, италианска и българска. Войната раздели българското малцинство на две: на привърженици на лявата идея и привърженици на Велика България. Вторите са били предимно бивши участници в борбите за обединение на всички българи в една държава или преки участници в Илинденско-Преображенското въстание. Първите, даже с българско съзнание,  са повярвали на обещанията на Гръцката комунистическа партия (ГКП),  че на т.н. славяномакедонци (какъвто термин са употребявали гръцките комунисти) след победата ще им се предоставят човешки права, особено говоренето на езика им.

Убийствата в Костурско

По време на войната в Гърция се образува доста силно партизанско движение –едното крило на ЕЛАС (Гръцка народно- освободителна армия), на Отечествения фронт (ЕАМ), ръководен от ГКП и ЕДЕС- значително по-малобройно, но с ярко изразено и добре въоръжено  англофилско движение. В ЕЛАС са участвали и англофоби, антимонархисти, антибългари, шовинисти и всякакви други, които са вършили убийства и ограбвания в Костурските села. За защита на семействата и имотите си, привържениците на споменатото второ движение на малцинството ни било принудено да създаде отряди, наречени ОХРАНА, въоръжени от италианците. За това е съветвал и свръзката между българската армия и германската комендатура и преводач поручик Андон Калчев, получил висше образование в Германия,  чийто произход е от едно Костурско село.

Великобритания и САЩ

Както е известно, още по време на войната съюзниците от антихитлеристката коалиция си бяха разделили света на сфери на влияние. Гърция попадна в сфера на влияние на Запада –  първоначално на Великобритания и след това и на САЩ. Левите сили са били елиминирани постепенно от управлението. Парадоксът на гръцкия случай е, че участниците в т.н. бял терор антикомунисти и сътрудници на окупаторите са били признати за съпротива. Това наложи военния отговор на ГКП след нападение през 1946 г. на полицейски участък в едно село в близост до Олимп, което представлява начало на Гражданската война. Каквито и други анализи да се правят, Гърция, както и другите балкански страни не биха имали друга алтернатива, освен третата световна война.

Албанската граница

Костурският окръг се оказа в епицентъра на Гражданската война, тъй като най-кървавите  битки между враждуващите страни са се водили между планините Вич и Грамос, намиращи се в близост с гръцко – албанската и гръцко – югославската граница. Напускането се провеждаше обикновено след обяд или привечер, за да се избегне възможността да бъдем бомбардирани от самолетите на правителствените сили. Мотивът за нашето напускане беше, че децата трябвало да бъдат спасени  заради почти ежедневните бомбардировки от самолетите и от споменатите по-горе сражения между воюващите страни. Впоследствие разбрахме, че това напускане се дължи на решение на временното партизанско правителство, съгласувано с източноевропейски страни, наречени по това време народни републики.Нашите родители са били уведомени, и ние вярвахме, че като приключат сраженията ще се завърнем по домовете си. Както се вижда и от по-нататъшното развитие на събитията не само в Гърция, но и в света, даже и понастоящем,  в съвременните войни взимат участие, и то мимо волята им, не само военните, но и мирното цивилно население от новородените бебета до стогодишните старци.

/ Обяснителни бележки 2/

Пиша ги тези подробности, за да разбере читателят, че това разделение имаше невероятни последствия, защото се разделиха и попаднаха в различни страни не само съселяни, но и близки роднии и братя и сестри. Такива случаи е имало и в България.  Жив пример е моят случай: аз попаднах в Чехословакия, брат ми Аргир, четири години по-малък от мене след случая в Браилово, попадна в Бела Църква и бяхме разделени девет (9) години. Аз се чувствах много виновен, че не съм изпълнил заръката и клетвата, която съм дал пред баба ми и майка ми да се грижа за него и никога да не се разделяме

Аналогична са случаите с почти всички мои съселяни. Ще посоча още един трагичен случай: Моите съселяни Коста и Живко Шкоклеви бяха с мене в Чехословакия, а брат им Георги в Бела Църква ФНРЮ (тогава Федеративна Народна Република Югославия). Когато родната му майка, чийто мъж загинал през 1948 г. в планината Грамос,  попаднала по време на Гражданската война във ФНРЮ отишла да си търси Йоргето, както си го знаела, детето се държало за роклята на югославската възпитателка в дома и казало: „Това е майка ми. Ти не си ми майка”. Минало доста дълго време докато нещата се нормализират. Такива и още по- трагични случаи могат да се посочат много. Последиците от гражданските войни са дълготрайни и трудно се забравят. Рецидиви от тях има и понастоящем и в родния ни край.