Много българи се заселиха на райския остров в пандемията
Менюто е от плодове, омари и огромни риби, найлоновите торбички са забранени
Светлана Трифоновска
Събирам багажа и отпрашвам за терминал 1 в група с шест дами за Занзибар в
средата на март.
Малко преди да започне дъждовният сезон на митичния за всеки българин вече
остров. Така в душевните терзания между разум и сърце относно пътуването
надмощие взе сърцето. Чартър с българска авиокомпания с перфектни летци и
стюардеси за няколко часа пренесе пътниците до Екватора с кратка спирка в
Египет за зареждане на гориво. На летището ни посреща Ана Стоянова, българка
в Занзибар, която тогава заедно с Богдан Богданов, нашенец, който от Велокибритания на миналата Нова година направо кацнал в Занзибар, държаха екзотичен ресторант в
Джамбияни.
Току що изваден огромен рак от океана
По-късно тя направи свой собствен заедно с къща за гости и в момента развива успешен бизнес. Ана е една от многото българи,
които са решили да останат на острова, след като започна пандемията. Там има
нашенци IT специалисти, фрилансери, хотелиери. Много от тях са със
семействата си, а някои с малки деца, които пращат в местно частно
интернационално училище. Повечето са пристигнали в края на миналата година.
Пълно е и с руснаци, поляци, има и сърби.
Местните екскурзоводи имат отличен английски
Водачи
На Ана дължим връзката с местните водачи на екскурзии, както и къщата за
спане, притежание на французойка.
Стигаме Джамбияни, което е на около 100 км от летището (6-7 долара на човек)
за час и половина. Селото ни посрещна с познатата от репортажите за Африка
мизерия. И въпреки всичко е красиво. Ниски къщи, покрити с листа, сред
палми, които се губят в небесата, а на тях завързани кльощави крави. Петли
се разхождат с достойнство. Дечица притичват, покрай тях закръглени жени
носят изящно товари на главите си. Нещо тупва, после пак. Оказват се
кокосови орехи, които берач хвърля почти от върха на палмата.
Плодове
По-късно виждаме как се продават местните плодове, на малки сергийки, не на
килограм, а на купчини. Вкусът им е истински, ухаят, разхлаждат и засищат.
Разказват ни, че в страната не се използва химия, почвата е много богата. А
найлоновите торбички са забранени. Всичко се продава в книжни торби и
Собственичката на ресторантчето с местна кухня в гората на подправките
пликове.
Цветя
Колата спира пред красива врата. Някой отваря и грейва двор с няколко къщи,
целите в нацъфтели бугенвилии. В бяло, цикламено, а има и малка плантация от
бананови дръвчета. Къщите под наем дава французойка и нейният съпруг, а
цените са като в България.
Преди залез слънце отиваме в българския ресторант. Приливът на океана е
настъпил и цветът му е досущ като на българското море. Посрещат ни местни
музиканти. Музиката е нежна и красива. Не случайно Фреди Меркюри е роден в
тази страна. От океана излизат рибари и носят омари и огромни риби. Като в
приказките.
Храната е истинска, засищаш се с
Понякога може да е пълно с медузи
мъничко. Хората тук се хранят
най-много два пъти на ден. Основно плодове, които утоляват жаждата и им
дават сили. Обичайната храна е от риба, морски дарове, ориз и доматен сос с
много подправки, джинджифил, канела, черен пипер, понякога с бамя и люти
чушки.
Отливът
На другия ден рано сутринта настъпват часовете на отлива. Близо до хоризонта
водата е с цвят на тюркоаз. Следват по-тъмни зелени ивици, а най-близо до
брега огромна площ от бяло с цвят на слонова кост и нотка циклама. Това е
цветът на кораловия пясък, примесен с глина. Някъде в средата на океана се
виждат като точки жени в цветни дрехи.
Звезда в залива на коралите
Тръгваме към тях. Нося джапанки, за които задължително ме посъветваха в
България заради морските таралежи. Затъват в мокрия пясък, примесен с глина.
Махни ги, не ти трябват. Тук всички ходят боси, тук хората са щастливи, вика
Ана. Запокитвам ги на брега.
Градина с водорасли
На близо 2 километра от брега жените седят във водата, берат от градината с
водорасли, която расте около дървени колове. Връзват ги, за да не ги отнася
приливът. Казват, че са за ядене, мажат и кожата си с тях, след като ги
смачкат, за да е красива. Срещу таралежи пък мажат с алое, което изсмуква
всичко. Алоето е и за свежа кожа. Не ползват крем, а натриват лицето си с
бананови, ананасови и кори от манго, след като изядат плода.
Океанът се разтваря пред нас като в библейския изход. Невъзможно красиво, но
истина. Сядаме на дъното и пристигащият прилив отмива всичката тъга от
душите ни.
Афиканки събират мидички
Звездите
В 18,30 слънцето се скрива. Всяка вечер. Животът продължава със звуци. Тъмно
е, няма улично осветление. Освен от огромните звезди, големи колкото юмрук.
Към тях протягат ръце силуетите на палмите. Къде е пътят за къщата, никой не
се сеща. От къщичките в селото излизат хора. Стягаме се, казали са ни, че се
краде. Имате ли нужда от помощ? Елате, ще ви заведем, дружелюбно ни
поздравяват. После изчезват и в нощта се чува само окуражителният им вик към
нас – Хакуна Матата.
А какво е Хакуна Матата – Карай я лекичко, не се тревожи!
Блу сафари, радост и веселие
Почивката излиза по-евтино с местен водач
Всички, които са успели да стигнат до остров Занзибар, който се намира на
Екватора, без изключение разказват, че там са си върнали радостта от живота.
Това твърдят и тези, които са почивали чрез туристически агенции в
петзвездни хотели, но и тези, които сами са организирали пътуването си.
Ако обичате безгрижието на лукса, то за вас най-добрият вариант е да се
обърнете към агенция. Тя ще подсигури ол инклузив, комфорт на четири или пет
звезди, персонален сейф в стаите, но и интересни екскурзии и сафарита.
Въпреки това трябва да имате предвид, че дори и в луксозните хотели
застраховка за лаптопи няма. Те са едни от най-бленуваните обекти за кражби.
Обичайно лукс почивката заедно с екскурзиите излиза около 4 хил. лв. Тази
сума обаче е паднала значително по разкази на туристи, които са успели чрез
ласт минит да си подсигурят полет, хотел, храна и сафари за много по-малко
пари в средата на март.
Местна кухня в гората на подправките
Фейсбук
Другата група пътуващи са любителите на приключения. Те използват
възможности за евтин полет и на място си организират всичко. От кола, която
да ги посрещне на летището и да ги откара до съответното място, до
намирането на по-евтини хотели, къщи, бунгала за спане, храна и, разбира се,
екскурзии. Как? Във Фейсбук има страници на местни водачи. В повечето случаи
можете да им се доверите, защото от това си изкарват хляба и няма да ви
подведат. Тези пътувания са много по-евтини, защото нямат посредник. Твърди
се, че местните понякога се бавели, но по-често туристите се бавят,
отколкото самите водачи.
Така изглеждат магазините за плодове и зеленчуци на острова
Запасете се с банкноти от по 1 долар
Приключенското пътешествие за около десетина дни заедно с полета, джобни,
храна и екскурзии излиза 1400 лв., без сафари в Танзания обаче.
Част от парите, които ще са ви необходими за там, е добре още тук да
обърнете в долари. А на място, на летището в техни шилинги, които най-общо
вървят 2300 шилинга за долар. Визата се плаща на летището и е 50 долара за
три месеца. Добре е да имате поне 20 долара по 1 или техни дребни пари от по
1000 и 2000 шилинга, защото е неписан закон за услугата накрая да се даде
бакшиш. Най-много един долар. Истината е, че хората там са много бедни и
това е начин да изкарат малко пари. Почти всички говорят английски. Хората
са дружелюбни и веднага усещат, когато си искрен с тя
200-килограмови костенурки бродят в стар затвор
Има няколко екскурзии, които щом си попаднал в Занзибар, непременно трябва
да направиш. Те са Блу сафари, Гората на маймуните, Мангровата гора, на
подправките, Островът на затворниците, Стоун таун. Някои от тях могат да се
комбинират и всички да излязат с местни водачи около 110-120 долара общо. По
време на по-дългите екскурзии в цената влизат и плодовете и храна от морски
дарове и риби, сервирани в огромни тави. В Гората на подправките пък можете
да се насладите на местна храна от семейна ферма. В никакъв случай не бива
да се пропуска посещението на Стоун таун, където е къщата на Фреди Меркюри.
Там е и екзотичният Фиш маркет, отрупан с плодове и зеленчуци в ярки
африкански цветове. От Стоун таун с лодка се стига до Острова на
затворниците, където някога се е намирал затвор за роби. По-късно
помещенията са използвани за изолация на заболели от туберкулоза.
Там сега могат да се видят огромни костенурки, някои от тях по 200 кг. На
влизащите им раздават зелени листа, с които да ги хранят.
Синьото сафари
Блу сафарито е истинско удоволствие за тези, които искат да гледат красотите
на Индийския океан под вода. С лодка се влиза навътре в океана. След това
кой с шнорхели и плавници, кой без може да плува и да наблюдава пъстрия
рибен свят. На острова е пълно с корали, а в плитчините с красиви и ярки
морски звезди. Има и пътуване до водни костенурки и който желае, може да се
забавлява, като плува сред тях.
Хиени обикалят около палатките
Сафарито с диви животни е значително по-скъпо. От България се предлага за
500 долара, тъй като включва и самолет от Занзибар до Танзания. На място е
по-евтино, но така или иначе за него е необходим по-висок бюджет. Според
участници най-добре да е поне с една нощувка. Спи се обичайно в палатка, а
понякога хиени обикалят покрай тях. През деня със сигурност се срещат с
жирафи и слонове.
#zanzibar #Charlebeachlodge
You must be logged in to post a comment.