Най- могъщата фермерска организация в ЕС избра България, за да обяви позицията си за подпомогане в сектора
Парите за земеделие в следващия програмен период на подпомогане след 2020 г трябва да получат фермерите, които създават публични блага. Това е позицията на най- голямото и влиятелно фермерско обединение в Европа Copa-Cogeca за начина на подпомогане в предстоящата Обща селско стопанска политика след 2020 г. Това е напълно нова философия на фермерското обединение, която показва, преосмисляне на отношението към земеделието на Стария континент и задълбочаване на зелените тенденции, които започнаха в ОСП от 2014
За първи път в България
Фермерското обединение обяви позицията си за първи път в България на форума „ ОСП след 2020 г – изборът на България”. Събитието бе организирано от Института за агростратегии и иновации в Пловдив с председател Светлана Боянова и експерти от Интели Агро в Пловдив на 18 май. Дискусията събра 30 български браншови организации от агросекстора, представители на земеделски министерства от водещи в сектора страни от ЕС- Холандия, Австрия, Италия, Естония, Хърватия, Румъния, представител на Европейската комисия. На откриването присъства министърът на земеделието Румен Порожанов и министърът на европейското председателство Лиляна Павлова. Така форумът на практика стартира реално дебатите около предстоящия програмен период в земеделието в България. Събитието бе организирано перфектно. Дебатите можеха да следят он-лайн в релно време дори и тези, които не са в залата в Новотел Пловдив.
Само големите
Въпреки огромните пари, които са наляти в българското земеделие, малцина са тези, които всъщност ги ползват, е изводът до който стигат анализаторите в доклада „10 години ОСП в България- преглед”. На практика няколко процента едри земеделци получават 80% от средствата, които влизат за директно подпомогане в страната, което води до тотален дисбаланс в сектора и невъзможност на дребните и средни фермери да оцелеят.
Биологични и чисти храни
От дискусията стана ясно, че Европа като цяло се ориентира в производството на чисти и биохрани. В Австрия например 80% от фермерите получават агроекологични помощи в този програмен период. Припомняме, че в България тези средства свършиха още на третата година от настоящата ОСП. Така на практика именно фермерите, които произвеждат био храни останаха без подпомогане.
Преосмисляне за това, кои фермери и за какво трябва да получават пари за земеделие очевидно ще са темите, които ще са в центъра на обсъжданията в следващите три години. От изказванията на гостите от Холандия и Австрия стана ясно, че тези страни вече са наясно какви позици ще следващият програмен период, докато България, въпреки че следващата година ще застане начело на ЕС, тепърва започва да мисли за позицията си.
100 браншови организации
Един от най- големите проблеми в агросектора са многобройните браншови организации, които не могат да постигнат единно мнение в преговорите с изпълнителната власт. Пилеене на време и липсата на пълна ефективност в създаването на нормативните документи между бранша и властта са характерни за страната ни. И докато в България на министъра на земеделието и заместниците му се налага всеки ден да отделят часове за непрекъснати срещи с браншовици, в Австрия един представител на агросектора веднъж седмично се среща с министъра на земеделието,стана ясно на форума.
Налага се обедениение
По време на дискусията стана ясно, че обединението в сектора вече е крайно наложинелно, ако искаме страната ни да представи конструктивна позиция, така че парите в сектора да достигнат не само до най- едрите.
Светлана Трифоновска
You must be logged in to post a comment.